Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

[фирма], чрез адв. П. Г. обжалва решение № 3279/12.05.2015г. на Административен съд, С. град постановено по адм. дело № 1007/2014г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2061208978/12.07.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 2226/20.12.2013г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място].

В касационната жалба за наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество жалбоподателят оспорва изводите на съда за недоказана реалност на спорните доставки от [фирма] и [фирма] и твърди, че са в противоречие със събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските показания на св. Г. Ш. - управител на [фирма] и М. Й. управител на [фирма].

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. С. С. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на [фирма] е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 24 552 лева и съответните лихви за данъчен период м. 09.2011г., както следва:

- в размер на 10000 лева по...