Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция „ОДОП” В. при ЦУ на НАП, против Решение №1033 от 29.04.2014г. по адм. д.№4107 по описа за 2013г. на Административен съд Варна, с което по жалба на Професионална гимназия по машиностроене и транспорт [населено място], [улица], №180, представлявано от Директора С. П. М., е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 030421300014384/06.08.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 655/31.10.2013г. на Директора на дирекция “ОДОП”-В. и Дирекцията е осъдена да заплати разноски.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в : неизлагане на мотиви от кой момент жалбоподателят е реализирал изисквания оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Според първи вариант на експертизата, ако се изключи стойността на префактурираните консумативи на отдадените по наем недвижими имоти, към 31.12.2011г. лицето ще е достигнало изисквания оборот и такъв ще е налице към 30.06.2013г. Датата, посочена в АР за достигане на облагаем оборот за регистрация е само част от мотивите на акта, затова от обстоятелството, че към 30.09.2011г. не са налице основания за регистрация, не следва, че АР е незаконосъобразен. Неправилно и в нарушение на чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС съдът изключил от облагаемия оборот стойността на префактурираните услуги за консумативи.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против АР, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът е подал и частна жалба против Определение №2262/10.06.2014 на АС Варна по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на посоченото по-горе решение в частта му за разноските. Поддържа, че доказателства за платен адвокатски хонорар са представени едва с отговора на искането...