Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 2341 от 05.11.2015 г. по административно дело № 2614/2015 г. на Административен съд - Варна е: 1) отхвърлена жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от д-р Г. Ш., против писмена покана за възстановяване на суми без правно основание изх. № 29-02-733 от 31.07.2015 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – В.; 2) осъден жалбоподателя да заплати на РЗОК – В. разноски по делото в размер на 300 лв.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от „..........................................“ [населено място], подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт О. Т.-К.. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК) и да се постанови друго, с което обжалваният административен акт бъде отменен изцяло. Възведена е и претенция за присъждане в полза на дружеството на направените разноски по делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса – В., чрез процесуалния си представител Й. Й. в писмено възражение навежда доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред Върховния административен съд.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,...