Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 386/06.11.2015 г., постановено по административно дело № 402/2015 г., Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на М. С. В. от [населено място] против решение № 1040-06-03/07.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – В. и потвърденото с него разпореждане № 5208281894/13.05.2015 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – В..

Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от М. С. В. от [населено място], действаща чрез пълномощника адв. Г.. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на делото по същество, като бъде отменено решение № 1040-06-03/07.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ – В.. Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – В., не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка по спора. Със заявление от 03.01.2013 г. М. С. В. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1- 2 от КСО, чл. 50 от Регламент (ЕО) № 883/04 г. и чл. 40 от Регламент (ЕО) № 987/ 2009 г. С разпореждане № 5208281894/13.05.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – В. на В. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1- 2 от КСО, чл. 50 от Регламент (ЕО) № 883/04 г. и чл. 40 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., тъй като към датата на подаване на заявлението – 03.01.2013 г., жалбоподателката няма изискващата се възраст за 2013 г. за жените 60 години и 8 месеца, а има 60 години, 4 месеца и 5 дни. В разпореждането трудовият стаж е зачетен 22 години, 9 месеца и 23 дни от трета категория труд, от който в Гърция - 9 години, 6 месеца и 3 дни. Недоволна от разпореждането, В. го е обжалвала по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. С решение № 1040-06-3/07.07.2015 г. директорът на ТП на НОИ – В. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил разпореждане № 5208281894/13.05.2015 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – В.. Възприет е решаващият мотив от разпореждането, че към датата на заявлението - 03.01.2013 г., М. В. няма изискващата се възраст за 2013 г. за жените от 60 години и 8 месеца, а има 60 години, 4 месеца и 5 дни.

Административен съд - Враца не е уважил сезиралата го жалба на В. срещу решението на директора на ТП на НОИ - В.. Съдът обосновано е приел, че: атакуваното пред него решение е издадено от оправомощен орган в рамките на неговата материална компетентност и в установената от закона форма, като в него са изложени фактическите и правните основания за издаването му; в производството по постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и развилата се процедура е съобразена с приложимите за случая норми; по делото не са установени пороци, касаещи формалната и материална законосъобразност както на решението на горестоящия административен орган, така и на разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване; обжалваният административен акт не противоречи на материалния закон и на целта на закона. В мотивите на проверяваното съдебно решение са изложени подробни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в хипотезите на по чл. 68, ал. 1- 2 от КСО, чл. 50 от Регламент (ЕО) № 883/04 г. и чл. 40 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., с оглед на което обосновано е приета законосъобразност на оспорения пред съда акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че жалбата на М. В. по съдебен ред е неоснователна.

Като неоснователно се приема възражението, направено в касационната жалба, по преценката на правото на пенсия на конкретното лице, че подаденото заявление на 03.01.2013 г. следва да се приеме като подадено за 2012 г., тъй като В. именно на 28.12.2012 г., когато е бил последния работен ден за същата година, е придобила право на пенсия с оглед навършената възраст, и е нямало как да подаде заявление на тази дата, а го е направила на първия работен ден от новата 2013 г. Както правилно е приел първоинстанционният съд, не може да послужи за аргумент в полза на касаторовата теза това, че 03.01.2013 г. е първият работен ден, в който жалбоподателката има право да подаде цитираното заявление за пенсиониране за 2012 г. Жалбоподателката е имала възможността да подаде заявление на 28.12.2012 г. през 8 часовия работен ден, защото това е деня, в който навършва 60 г. и 4 месеца - възрастта, която се изисква по чл. 68 от КСО за жените за 2012 г., и да бъде извършена преценка за недостигащ стаж съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО. След като лицето не е подало заявление за пенсиониране до края на работното време на 28.12.2012 г., то е изпуснало последният ден, в който е имало това право. На посочената дата 28.12.2012 г. В. е навършила 60 години и 4 месеца и е придобила необходимата възраст за пенсиониране. Съвпадението, че 28.01.2012 г. е бил последният работен ден за календарната 2012 г., и едновременно с това е бил денят, в който В. е навършила изискуемата за пенсиониране възраст, не сочи за извинително обстоятелство да не се подаде заявление тогава за 2012 г. Към датата на подаденото заявление - 03.01.2013 г., вече е била приложима нормативната уредба по чл. 68 от КСО с изискване за възраст с 4 месеца повече. Към тази дата В. не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО по отношение на възраст за 2013 г. - същата има навършена 60 години, 4 месеца и 5 дни, при изискуема възраст 60 години и 8 месеца. От подаденото заявление към 03.01.2013 г. не може да бъде направена преценка за недостигащ стаж, съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението, съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО, когато лицето има изискващата се възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, а в случая то няма такава.

Надлежно е обсъдено от решаващия съдебен състав, че е неприложима разпоредбата на чл. 94 от КСО, тъй като заявлението е подадено на 03.01.2013 г. в 6 месечен срок от датата на придобиване на изискуемите години, но в случая не е било налице потвърждаване на трудовия стаж положен в Гърция.

Въз основа на горното съдът е извел обосновани изводи, че административният орган законосъобразно е установил, че жалбоподателката не отговаря на условията, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 03.01.2013 г., сборът от осигурителния й стаж и възрастта на лицето не покриват изискванията на чл. 68, ал. 2 от КСО.

Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, Административен съд – Враца е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора не следва да бъде уважено и акцесорното искане на касационната жалбоподателка за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386 от 06.11.2015 г., постановено по административно дело № 402/2015 г. по описа на Административен съд - Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.