Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на вр. и.ф. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) при Министерския съвет срещу решение № 5225 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 5316/2015 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Д. К. М. е отменена издадена от касатора заповед № ЧС2-0007/08.05.2015 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. Иска се прогласяването му за нищожно и алтернативно отмяната му като неправилно на основанията на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът М. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното:

Жалбоподателят е заемал длъжността главен секретар в ЦППКОП. С ПМС № 110 от 30.04.2015 г. (Обн. ДВ, бр. 33 от 08.05.2015 г.) са приети изменения и допълнения в Устройствения правилник на центъра, като съгласно § 4 се отменя чл. 8, в която разпоредба са били регламентирани функциите на главния секретар, а с § 15 е изменено Приложението към чл. 11, като длъжността "главен сектерар" е заличена. Утвърдено е ново длъжностно разписание, в сила от 08.05.2015 г., в което тази длъжност вече не е предвидена и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е издадена процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на М. поради съкращаване на длъжността.

За да уважи жалбата и да отмени заповедта, АССГ е приел, че тя противоречи на чл. 8, ал. 1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА), по силата на който административното ръководство на администрацията на орган на държавната власт се осъществява от главен секретар, съответно от...