Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на В. А. П. против решение № 89/22.01. 2016 г. по адм. д. № 622/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът А. С. К., кмет на [община], в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора П. срещу заповед № 661/23.04.2015 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 1, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА)/ЗУТ/ кметът на [община] е наредил премахване на незаконен строеж "водопроводна инсталация, обслужваща котле в приземен етаж" в жилища сграда с идентификатор [номер], находяща се в имот с идентификатор [номер] по кадастралната карта на Б., УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [номер] микрорайон, [населено място], извършен от В. А. П..

С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при изяснени в хода на административната преписка факти и в съответствие с материалния закон.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното по делото решение е неоснователна.

Установената при проверка на място инсталация за парно отопление представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПЗР ЗУТ. Същата не е предвидена с инвестиционния проект на жилищната сграда, етажна собственост, предвид което прокарването й през общи части е следвало да се извърши при съблюдаване разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, по одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Съгласие на етажните собственици и одобрени строителни книжа безспорно липсват. Ето защо в съответствие с доказателствата по делото съдът правилно е приел, че се касае за незаконен строеж. По данни на процесуалния представител на касатора по делото е установено, че инсталацията е прокарана от него през 2001 г. по желание на неговата майка, че в последствие придобил собствеността върху жилището, което инсталацията обслужва, а след това го прехвърлил на свои низходящи. Ето защо няма пречка, съгласно § 3, ал. от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, като извършител да бъде адресат на административния акт за премахването й като незаконна. С оглед предоставената от самия него информация за времето на извършване на строежа, административният орган с основание е приел този факт за безспорен и в тази връзка нито за този орган, нито за съда е съществувало задължение да установява времето на извършване на строежа. В обжалваната заповед инсталацията е конкретно описана като местоположение, предвид което в тежест на касатора е било да обори приетото по преписката с допустими доказателства. Назначената по негово искане съдебно техническа експертиза не е имала подобна задача, а процесуално законосъобазно е заличена поради невнасяне на определения от съда депозит. С оглед времето на извършване на строежа разпоредбите за търпимост на § 16 ПРЗЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ с основание не са били обсъждани.

По изложените съображения обжалваното решение, като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховния административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89/22.01.2016 г.,постановено по адм. д. № 622/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.