Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. М., чрез пълномощника адв.. Р, срещу решение № 322 от 13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 108 от 2015 г. по описа на Административен съд - Враца.

Касаторът поддържа твърдения за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон и поради необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответникът – [община], чрез пълномощника адв.. С, в писмен отговори в съдебно заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административният съд – В., е отхвърлил изцяло предявения от П. Н. М. иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу [община] за присъждане на обезщетение в размер на 11 000 лв. - имуществени вреди, претърпени във връзка с наводнение в имота му - двор, жилищна сграда, гараж и лятна кухня в [населено място], [община] през 2005г. и 2014г.

За да стигне до този правен резултат, Административният съд, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл....