Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 7936/29.06.2016г., постановено по адм. д. № 14250/2015г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Второ отделение. Наведени са доводи за частична недопустимост и неправилност на процесното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде частично обезсилено, а алтернативно - изцяло отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу постановения административен акт.
Ответната в производството страна - [фирма], представлявано от управителя М. С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК.
Петчленен състав на Втора колегия към Върховния административен съд /ВАС/, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество си е неоснователна.
С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС отменя като незаконосъобразен отказ изх. № АУ17-42/02.11.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за издаване предварително разрешение по чл. 96, ал. 3 или ал. 4 ЗУТ и връща преписката на административния орган за ново процедиране съобразно изложеното в мотивите на решението.
Тричленният състав приема, че по делото не е спорно, че описаните в заявление вх. № АУ17-42/11.08.2015 г. по чл. 96, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ поземлени имоти с идентификатори по действаща кадастрална карта 10135.5103.421, 10135.5103.422, 10135.5103.423, 10135.5103.424, 10135.5103.443, 10135.5103.444 и 10135.5103.445 се намират в свлачищен район, за който е налице влязла в сила заповед за наложена строителна забрана. Установено е, че представеният към заявлението графичен материал дава информация за границите и площта на процесните поземлени имоти съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-С., актуална към датите на издаване на скиците - 05.02.2010 г, 16.03.2010 г., 13.06.2011 г., предвид което заверката за липсата на последващо изменение, засягащо имотите следва да се счита актуална към тези дати. Обоснован е извод за процесуална законосъобразност на действията на административният орган при преценка основателността на заявлението, обусловена от установяване актуалното кадастрално състояние на имотите. В тази връзка е установено, че към материалните по административната преписка е приобщено единствено уведомление изх. № 24-9203/17.06.2015 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-В. по чл. 61, ал. 1 АПК относно проект за изменение КККР в частта на имоти с идентификатори 10135.5103.423 и 10135.0103.424 до заинтересуваните дружества по реда на 53а, т. 4 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) /ЗКИР/ по повод писма от м. юни 2015 г. на министъра на околната среда и водите и на областния управител на област В..
При преценка на съвкупния доказателствен материал е прието, че липсата на установяване относно приключването на процедурата с издаване на надлежна заповед и влизането й в сила прави възприетия на това основание извод за неоснователност на заявеното искане неправилен, възприет в нарушение на чл. 35 АПК, преди изясняване относимите факти и обстоятелства по преписката. В мотивите е изведено, че изменението на действащата кадастрална карта и кадастрални регистри става факт от обективната действителност и има правно значение след влизане в сила заповедта за неговото одобряване. Тричленният състав намира, че преписката следва да бъде върната за ново процедиране, като дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.
Несъстоятелен е довода на касатора за частична недопустимост на съдебното решение. [фирма] е собственик на имот с идентификатор 10135.5103.422. Горното обстоятелство се доказва от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот изготвен от Нотариус С. Д., с per. № 363 и р-н на действие Варненски съдебен район, представляващ акт № 126, вписан в том X., дело № 8357/2011г., вписан в Агенция по вписванията на 24.06.2011г. Нотариалният акт е представен като доказателство номер три, приложено към депозираната жалба, по повод на която е образувано първоинстанционното производство. От горепосочения нотариален акт е видно, че на 24.06.2011г. [фирма] е придобила изцяло собствеността върху недвижим имот с идентификатор 10135.5103.422 от праводателя й [фирма].
Обосновано съдът приема в мотивната част на обжалваното решение, че заявлението по повод на което е постановен обжалвания отказ на МРРБ е депозирано само от [фирма]. Горният извод е обоснован с оглед поставеният върху заявлението печат на [фирма], но не и на [фирма].
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в представената преписка по делото липсват доказателства, че процедурата по изменение на кадастралните карти и кадастралния регистър е приключила. Липсата на издадена заповед, означава, че процедурата започнала по реда на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР не е приключила към момента на постановяване на отказ с изх. № АУ17-42/02.11.2015г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б. В този смисъл, законосъобразно първоинстанционният съд приема, че липсата на установяване относно приключването на процедурата с издаване на надлежна заповед и влизането й в сила прави възприетия на това основание извод за неоснователност на заявеното искане неправилен. Обоснован е извода на съда, че отказът на министъра на регионалното развитие и благоустройството за издаване на предварително разрешение в условията на алтернативност на посочените в заявлението хипотези - по чл. 96, ал. 3 или ал. 4 от ЗУТ е постановен при неизяснени фактически обстоятелства относно приключването на процедурата с издаване на надлежна заповед и влизането й в сила, като същият се явява незаконосъобразен, възприет в нарушение на чл. 35 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Тричленният състав на ВАС е изпълнил задължението си като е дал конкретни указания, които следва да бъдат съобразни от органа. При новото произнасяне административният орган следва да укаже на заявителя да конкретизира в коя от хипотезите на чл. 96, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ претендира издаване на предварително разрешение и установяване налице ли е влязла в сила заповед за изменение на действащата кадастрална карта и регистри в частта на процесните поземлени имоти. В случай, че такава не е налице, да разреши претенцията по заявлението от 11. 08. 2015 г. при обсъждане представените към него материали в пълния им обем.
Представените пред касационната инстанция доказателства: комбинирана скица № 15-142223-06.04.2015г. на СГКК - [населено място], заявления на [фирма] от 01.04.2015г., скица - проект с изх. № РД - 15 - 1200- 1591/10.06.2015г. на Областния управител на област В., писмо с изх. № 12-00-857/03.06.2015г. на МОСВ, настоящият състав намира, че не следва да се обсъждат. С представените доказателства се цели установяване на факти, неустановени в първото производство, на основа на които се твърди неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционният съд. С оглед забраната, въведена с чл. 220 от АПК тези доказателства не могат да бъдат преценявани от настоящата инстанция.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7936/29.06.2016г., постановено по адм. д. № 14250/2015г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Второ отделение. Решението е окончателно.