Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от министъра на вътрешните работи, срещу решение № 4981/26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1117/2015 г., по описа на ВАС, Пето отделение, тричленен състав, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

От ответната страна - Г. Н. Н., чрез пълномощник, са депозирани възражение и становище, с доводи за неоснователност на касационната жалба. В с. з. адв.. С настоява решението, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Представя писмена защита в посочения смисъл и претендира присъждане на разноските за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в нарушение на чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 171, ал. 4 от АПК решаващият състав не е указал на административния орган, че не сочи доказателства за това, че предвид специфичните изисквания за свободните позиции в структурите на МВР в същото населено място, жалбоподателят не отговаря на изискванията за заемане на тези вакантни длъжности, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

За да се произнесе, настоящият петчленен състав на ВАС, Втора колегия, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил заповед № 8121К-2759/27.11.2014г, издадена от министъра на вътрешните работи и е осъдил МВР да заплати на Г. Н. Н. от [населено място] направените по делото разноски. С процесния административен акт, издаден на основание чл. 191, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА...