Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т. от [населено място] против решение № 1626 от 02.11.2015 г. по адм. дело № 621 по описа за 2015 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-01-2 от 14.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място] и потвърдените с него разпореждания № 011-00-871-3/19.06.2015 г. и № 011-00-871-4/19.06.2015 г.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [населено място] не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 1040-01-2 от 14.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - [населено място] и потвърдените с него разпореждания № 011-00-871-3 от 19.06.2015 г. и № 011-00-871-4 от 19.06.2015 г. С първото разпореждане е отменено разпореждане № 011-00-871-1 от 15.05.2015 г., с което на Т. М. Т. от [населено място] е отпуснато парично обезщетение за безработица. С второто разпореждане е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение за неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО предвид обстоятелството, че считано от 01.10.2013 г., на Т. М. Т. е отпусната...