Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 8432 / 2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.София, срещу решение №1260 от 26.02.2021 г. поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №4705/14.07.2021 г. и двете постановени по адм. д. №8347 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-22221518003594-091-001 от 18.02.2019 г. издадено от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърдено и изменено с решение № 795 от 09.05.2019 г. издадено от директора на дирекция „ОДОП” – София, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 85 278.27 лв. по отношение на „Стрийт транспорт”ЕООД за данъчен период м.05 и м.06.2018 г.

Според касатора са налице всички основания за отмяна на атакуваното решение по чл.209, т.3 от АПК.

Неправилно АССГ е приел, че без доказано и твърдяно обстоятелство на данъчната измама, другите установени в хода на ревизията факти и обстоятелства не са достатъчни, за да се обоснове отказ от право на данъчен кредит по процесните фактури. Мотивите на първоинстанционния съд биха имали значение само ако е налице реална доставка по фактурите. В процесния случай, по нито една от фактурите не се доказва реално извършена доставка от издателят им.

Изводът на съда, че закупените от „Стрийт транспорт”ЕООД стоки са вложени в превозните средства, с които се осъществява икономическата дейност на дружеството е в противоречие на изслушаната по делото ССчЕ.

Необосновано е и приетото, че било налице идентичност на вида, количеството на закупените от процесните доставчици стоки и тези вложени в МПС, свързани с основната дейност на ревизираното лице. Неправилно е прието, че органът по приходите не е доказал фактическите констатации на акта. Фактите, на които съдът се е позовал за последващата реализация не са доказани. Липсват доказателства и за складирането и транспортирането на стоките от доставчика.

От друга страна плащанията са извършвани в брой и всички са под 10 000 лв., което е индикация, че не са извършвани доставки по процесните фактури.

Представените пътни листи са неотносими и неудостоверяват извършен превоз, тъй като в тях не е посочен маршрут съответстващ на декларираната от доставчика складова база в с.Панчарево до базата на ревизираното лице в кв.Враждебна. Не са посочени вид и количество на превозваните стоки. Приемо-предавателния протокол не съдържа конкретно място/ обект, където са предавани стоките, следователно не е установено получаването на стоките.Ревизираното лице, като получател по доставките не може да не знае, че участва в привидни сделки, целта на които е неправомерно ползване на правото на приспадане на данъчен кредит.

Неправилен е и изводът на АССГ относно услугите предоставяни от „Спиди експерт” ЕООД; „Агата груп” ЕООД; „Гатън” ЕООД и „Сатън груп” ЕООД, че недоказаната кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците при липса на твърдения за данъчна измама не може да доведе до отказ от право на данъчен кредит. Не е доказано от ревизираното дружество именно това обстоятелство, че е получател по реално извършени доставки, документирани с фактурите издадени от горните доставчици. Не е възможно да се презюмира добросъвестно поведение на една от страните по сделката, която не е осъществена реално, а само са изпълнени счетоводните й отразявания и се претендира право на данъчен кредит.

По изложените съображения, поддържани и в проведеното открито съдебно заседание се иска решението да бъде отменено като неправилно. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Стрийт транспорт” ЕООД, в приложен по делото отговор по касационната жалба поддържа твърдение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че същата е неоснователна и немотивирана. Решението е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизвоствените правила. Не са налице касационни основания за обжалване на решението. АССГ правилно е разпределил доказателствената тежест. Въз основа на подробен анализ на доказателствата правилно е приел, че са налице кумулативно условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.

Моли, касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде оставено в сила, като в полза на дружеството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С нея не се релевират конкретни пороци, съставляващи отменителни касационни основания.

Съдебното решение е надлежно обосновано, след установяване на относимите факти, съдът е извършил правилна интерпретация на същите и е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основия и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № Р-22221518003594-091-001 от 18.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта, с която е потвърден и изменен с решение №795 от 09.05.2019 г. издаден от директора на дирекция „ОДОП” – София, с който на „Стрийт транспорт” ЕООД са определени допълнително задължения по ЗДДС за данъчен период м.05 и м.06.2018 г. в размер на 85 472.10лв. и лихви в размер на 672.17 лв. по фактури издадени от „Спиди експерт” ЕООД; „Крос сток” ЕООД;„Агата груп” ЕООД; „Гатън” ЕООД и „Сатън груп” ЕООД.

Ревизираното лице за процесния период извършва транспортна дейност в страната и чужбина, като са отчетени и приходи от осъществяване на застрахователни услуги. Дейността на дружеството се осъществява изцяло от наети МПС и ППС. Притежава материална, технологична и кадрова обезпеченост и му е издаден лиценз №5758/24.0.2013 г. от Министерството на транспорта и информационните технологии.

Правото на данъчен кредит е по фактури с различни по предмет стоки и услуги. Всички доставчици са обсъдени по отделно и са описани доказателствата, въз основа на които е признато право на данъчен кредит.

Спорният между страните въпрос е свързан с това дали са налице законовите предпоставки за упражняване право на данъчен кредит от дружеството по процесните фактури, респективно за доначисляване на ДДС от органите по приходите.

Всички фактури са оформени съгласно всички стандарти по Закона за счетоводството/ЗСч./ и към нея са представени доказателства за плащане – банкови извлечения. Счетоводното отчитане и плащанията описани конкретно и ясно от вещото лице по изслушаната поделото съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от съда без оспорване от страните.

Според мотивите на атакуваното определение, за да претендира ПДК, ревизираното лице следва да докаже реално извършена облагаема доставка по смисъла на чл.9/6 от ЗДДС, във връзка с която са и представените в хода на делото, подробно описани и анализирани в заключението на вещото лице. Приложени са договори за доставка на стоки и услуги, както и приемо-предавателни протоколи.

Според мотивите на решението ревизиращите органи са направили своите изводи само и единствено въз основа на липса на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на петимата доставчици, без да обсъди всички представени в преписката доказателства.

Липсата на доставки не може да се твърди или да се предполага, а следва да бъде доказана по безспорен начин в процеса на съответната проверка или ревизия, посредством надлежни доказателствени средства, а в оспорения ревизионен акт не се съдържат констатации за извършена от ревизираното лице данъчна измама, нито се навеждат твърдения или са приложени доказателства за издадени ревизионни актове на доставчиците с такива твърдения и констатации.

Съдът е посочил, че въз основа на доказателствата по делото и изслушаната по делото експертиза се установява, че всички закупени стоки /респ. извършени услуги, доставени от преките доставчици, се използват в дейността на жалбоподателя, т. е. налице е последваща реализация .

Според решаващия състав, има достатъчно индикации за прехвърлянето на правото на собственост и възникването на данъчно събитие относно процесните активи. Да се приеме, че всички тези доказателства са недостатъчни, би означавало да се вменят неоправдано тежки задължения за регистрираните по ЗДДС лица да съставят и поддържат отчетност различна от установеното в закона и търговската практика.

Разбирането, че добросъвестните получатели по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъдат санкционирани с отказ на ПДК, поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик, е последователно проведено в консатнтана практика на ВАС и СЕС.

От страната на дружеството се притежава данъчна факура издадена според всички правила на ЗСч. и ЗДДС, а от друга страна липсват каквито и да било данни, че действията на преките доставчици на жалбоподателя са неправомерни, както и за евентуални нарушения или измама от тяхна страна. По изложените съображения ревизионният акт е отменен, като е прието, че допълнително определените с ревизионния акт задължения са незаконосъобразни.

Решението е правилно.

Спорът между страните е относно приложението на материалния закон, като следва да бъде извършена преценка дали от представените по делото доказателства се установява реалност на осъществените доставки от, които обосновават надлежно упражняване право на данъчен кредит от ревизираното лице.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за това, че не са представени доказателства за предходна доставка и наличност на авточастите и консумативите по фактурите, издадени от „К. С. ЕООД. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на данъчно събитие-осъществена доставка, която да е реална, е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване на ДДС, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. В процеса на доказване се вменява в тежест на ревизираното лица да установи положителните предпоставки за да му бъде признато право на данъчен кредит. Правилно АССГ, в моитвите на атакуваното решение и въз основа на приетите по делото доказателства е обосновал, че дружеството се е спавило с вмененото му задължение.

Трайната практика на СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т.49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението, в съответствие с националните правила за доказване, да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките.

В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Този извод се подкрепя от представените и налични и при двете страни по доставката взаимосвързани и съответстващи си документи, от които се изяснява механизма на доставката и се установява реалното предаване на родовоопределените вещи, в изпълнение на един от елементите на фактическия състав, изискуем за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО.

Правилно съдът се е позовал и заключението по ССчЕ, което е изследвало счетоводните операции при доставчик и получател по спорните доставки, за да направи констатации за съответни записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите, както и извършено плащане по тях. Последващата реализация на получените стоки в икономическата дейност на лицето, като съществен елемент, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит също е проследено от експертизата и се доказва със съответните документи и записвания в тях - вътрешни приемно-предавателни протоколи за получени консумативи от шофьори, назначени при ревизираното дружество, за обслужване на камионите по време на експлоатация, като отразяването им във фактурите и съвпадащите технически протоколи за извършен ремонт дават възможност да се проследи точно за кое превозно средство са били вложени частите.

При наличие на представени договори, заявки, подписани приемо-предавателни протоколи и търговски документи за изписването и предаването на стоките на получателя, фискални касови бонове за осъществени плащания от регистрирано ФУ, технически протоколи за влагане на стоките, първоинстанционният съд обосновано е счел за доказано действителното осъществяване на фактурираните стопански операции. Изложените мотиви, подкрепящи този извод, се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях.

Неправилно касаторът се позовава на неизяснения произход на стоката при предходен доставчик, като основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В случаят, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложеното по-горе. Наличието на стоки от фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия доставчик, доколкото е от съществено значение за възможността му да доставки стоките и да прехвърли правото на разпореждане с тях като собственик към получателя. Както ВАС многократно е подчертавал, произходът на стоката не е част от фактическия състав, с чието проявление ЗДДС свърза възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, а при транспорт за сметка на доставчика, евентуалните нередности в транспортните документи не могат да се противопоставят на получателя.

Административният съд се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, последователна с практиката на СЕС, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящит казус това не е установено. Вярно е, че при административното обжалване в решение № 795/09.05.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.София се навеждат твърдения за проследяване на предходните доставчици и за евентуално знание за злоупотреби, но това не е достатъчно, за да се приеме наличие на измамна схема.

Неснователни са оплакванията на касатора относно другите доставчици – „Сатън груп“ ЕООД; „Гатън“ ЕООД; „Спиди експерт“ ЕООД и „Агарта груп“ ЕООД.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че по делото са събрани доказателства, установяващи реалното извършване на доставките от доставчиците на услуги „Сатън груп“ ЕООД – за поправка на брезент-прошиване с подлепване ; „Гатън“ ЕООД за разпространение на флаери и „Агарта груп“ ЕООД за абонаментна поддръжка уеб сайт и „Спиди експерт“ЕООД относно предоставен наем на база и МПС, както и почистване на МПС и ремонтни услуги. Приложени са договори, сключени между страните, в които са описани услугите, както и приемо-предавателни протоколи, съгласно които услугите са приети от възложителя без забележки. Издадените фактури касаят договорите за изработка. Органите по приходите са ценили при доставките осъществени от "Сатън груп" ЕООД само декларация на управителя на дружеството, която им е служебно известна, но не е отчетено обстоятелството, че същата не кореспондира с останалите писмени документи. От името на "С. Г. ЕООД по делото са изпратени до ТД на НАП - Изток в гр. София при насрещната проверка както спорните фактури, ктака и заявки и приемо предавателни протоколи, хронология на смекта 501 "каса" и други вторични счетоводни документи.

Основателно е прието в обжалваното решение във връзка с доставките, извършени от "Сатън груп" ЕООД, "Гатън" ЕООД и "Агарта груп" ЕООД, че материално - техническата и кадровата им обезпеченост, не е предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът правилно е приел, че при изследване реалността на доставките в случая приходните органи са могли да проверят удостоверяването на надеждно доказаните и отчетени разходи и да съобразят приложението на принципа за данъчния неутралитет. Само липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост не може да бъде основание за отказ да бъде признато право на данъчен кредит. Освен това, по делото не се е твърдяло процесните доставки да са осъществени от други доставчици, различни от процесните и които да са ползвали данъчен кредит по оспорените доставки.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед резултата по делото и направеното искане, в полза на дружеството следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 432.50 лева за настоящата инстнация.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1260 от 26.02.2021 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №4705/14.07.2021 г. и двете постановени по адм. дело №8347 по описа на Административен съд София-град за 2019 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ” ЕООД, [ЕИК] сумата от 3 432.50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. П. п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА