Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Директора на дирекция „ОДОП” С. при ЦУ на НАП и на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н И., ж. к.“Д., №265, вх.Б, ет. 6, ап. 43, представлявано от управителя С. Б. Н., чрез адв. Д.Балкански, против Решение №2646 от 16.04.2015г. по адм. д.№11205 по описа за 2013г. на Административен съд София-град, съответно в частта му, с която по жалба на дружеството, е отменен Ревизионен акт №2141209241/02.07.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 1817/25.10.2013 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП в частта му, с която в тежест на ревизираното лице са установени задължения за ДДС в размер общо на 25 827, 12лв. главница и съответни лихви поради непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта му, с която са установени задължения за ДДС в размер общо на 3 316, 68лв. и съответни лихви поради отказано право на данъчен кредит по 13 фактури, издадени от [фирма] и в съответните части за разноските.

В касационната жалба на ДД“ОДОП“ се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: признаване на право на данъчен кредит по фактурите на [фирма] без да е доказано транспортирането на стоката, нито от доставчика, нито от нает превозвач, като съдът е игнорирал и противоречията в твърденията на РЛ в жалбата и обясненията на доставчика относно това кой е осъществил транспорта; към фактурите...