Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. И. Б. от [населено място] против решение № 2208 от 01.04.2016 г., постановено по адм. д. № 900/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – О. не се явява и не се представлява в съдебно заседание, представя писмени бележки, чрез пълномощника юрк.. Л, в които изразява становище за неоснователност на оспорването.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на П. Б. против заповед № 1699 от 25.11.2015 г. на директора на ДСП – О., потвърдена с решение № РД 01-4/04.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С.-град. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че със заповедта законосъобразно е прекратена месечната добавка по чл. 42 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) на жалбоподателката, поради наличие на ново обстоятелство, а именно намален процент на работоспособност, което обстоятелство е от съществено значение за правото на ползване на месечни добавки за социална интеграция по чл. 42а, т. 2, чл. 42б, т. 2 и чл. 42ж от ЗИХУ. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата на Б., като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е установил подробно фактическата обстановка по спора и е приложил правилно материалния закон. Безспорно е установено, че П. И. Б. е подала до директора на ДСП – О. молба-декларация с вх. № П-1699/20.05.2015 г с искане за отпускане на месечни добавки за социална интеграция – добавка за транспортни услуги, диетично хранене и лекарства. В молбата си същата е декларирала, че притежава ЕР № 0958/06.04.2015 г., издадено от IV МБАЛ [фирма], което е представила пред административния орган. В посоченото експертно решение й е призната 73 % ТНР, пожизнено.

За целите на производството е изготвен социален доклад от 04.05.2015 г., в който са отразени съответните констатации на социалния работник и е направено предложение до директора на ДСП – О. за отпускане на добавка за социална интеграция за транспортни услуги, достъп до обществена информация и диетично хранене и лекарства.

Със заповед № 1699/22.05.2015 г. на директора на ДСП – О. е отпусната добавка за социална интеграция по чл. 25, чл. 29 и чл. 30 от ЗИХУ за срок от 01.05.2015 г. до 18.05.2020 г. Б. е била уведомена, че представеното експертно решение на ТЕЛК ще бъде проверено. С ЕР № 0675/05.10.2015 г. на НЕЛК, експертното решение на ТЕЛК, въз основа, на което са отпуснати интеграционни добавки е било отменено по отношение на процента на намалената работоспособност, като проверяващият орган е определил на П. Б. 53 % ТНР. Въз основа на решението на НЕЛК директорът на ДСП – О. издал заповед № 1699/25.11.2015 г., с която прекратил отпуснатите на Б. месечни добавки за социална интеграция, считано от 01.11.2015 г., поради наличието на ново обстоятелство – намален процент на трайно намалена работоспособност. Посочената заповед е била обжалвана от П. Б. и в отговор на това е издадено решение № 4 от 04.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С.-град, с което жалбата й е била отхвърлена.

Според чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна добавка за социална интеграция след преценка на всички обстоятелства, отразени в социалната оценка, а това са обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2 от ЗИХУ. Според чл. 42а, т. 2 от ЗИХУ право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 5 (достъпна информация) имат лицата с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намалена работоспособност 71 и над 71 на сто. Чл. 42, т. 2 от ЗИХУ регламентира правото на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1 (транспортни услуги) за лица с намалена работоспособност 71 и над 71 на сто, в чл. 42ж е посочено, че лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 (диетично хранене и лекарствени продукти) при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Отмяната на признатия с ЕР № 0958/06.04.2015 г. 73 % ТНР е обстоятелство, което прекратява правото по чл. 42а, т. 2, чл. 42б, т. 2 и чл. 42ж от ЗИХУ за интеграционни добавки по чл. 42, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от същия закон.

Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането – чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ. Новото ЕР на НЕЛК признава по-ниска степен на увреждане на П. И. Б. – 53 %. Т. е., това ЕР на НЕЛК сочи една по-малка необходимост от месечна добавка за социална интеграция. Предходното отм. ото) ЕР на ТЕЛК е отменено, поради обжалването му от страна на НОИ, но то е заменено с новото ЕР на НЕЛК, което отменя степента на увреждането и съдържа обстоятелство прекратяващо правото на П. И. Б.. ЕР на НЕЛК е правопогасяващ юридически факт. То е акт на медицинската експертиза, който установява факти с правно значение (степен на намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, потребност от чужда помощ, период на инвалидизиране и т. н.). Тези факти пораждат или прекратяват правото на интеграционна добавка. Поради това отмяната на ЕР на ТЕЛК и издаването на ЕР на НЕЛК, вместо него е релевантна за фактите, които се отразяват в актовете на експертните комисии, съответно и за отпускането на месечните интеграционни добавки от социалните органи. Когато новото ЕР на НЕЛК удостоверява нови факти, на преценка подлежат тези нови факти. Когато те прекратяват правото на месечна добавка за социална интеграция, е налице хипотезата на чл. 34, ал. 2, т. 2 от ППЗИХУ – промяна в обстоятелствата, при които е отпусната месечната добавка за социална интеграция. Предвид изложеното, направеният от Административен съд – София-град извод, че заповедта за прекратяване на месечните интеграционни добавки, издадена на основание чл. 34, ал. 2, т. 2 от ППЗИХУ е законосъобразна, следва да бъде споделен като правилен, тъй като промяната на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба може да бъде само такъв факт, който сочи отпадане на някоя от положителните или наличие на някоя от отрицателните предпоставки за отпускане на месечни добавки.

В касационната жалба е направен довод, че ЕР на НЕЛК се обжалва и не е влязъл в сила.

Този довод е неоснователен. Нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция касаторката е представила доказателства за оспорване на експертното решение, въз основа на което й и е прекратено правото на получаване на интеграционни добавки. Освен изложеното следва да се отбележи, че в случай на отмяна на ЕР на НЕЛК и признаване на процент намалена работоспособност 71 и над 71 на сто, то това също би било ново обстоятелство, което ще бъде правопораждащо за отпускането на месечни интеграционни добавки.

Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2208 от 01.04.2016 г., постановено по адм. д. № 900/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.