Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 8209/28.12.2015 г. по адм. дело № 5489/2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № К-527/19.05.2015 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на Д. Л. И..

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, като навежда и доводи за материалноправна незаконосъобразност. Сочи, че са налице кумулативните предпоставки, обуславящи съкращаване на длъжността на И.. Органът по назначаването разполага с възможността, дадена му с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Устройствения правилник на ИАГ да създава и открива сектори и отдели в дирекциите и да утвърждава длъжностното разписание на агенцията. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването.

Ответникът по касационната жалба – Д. Л. И., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

АССГ, за да отмени оспорената пред него заповед, е приел, че И. е заемала длъжността „главен експерт“ в дирекция „Инвентаризация и промени в горските територии“, отдел „Инвентаризация на горското планиране“ в ИАГ. С оспорената заповед органът по назначаването е прекратил служебното ѝ правоотношение поради съкращаване на длъжността във връзка с изменение на Устройствения правилник на ИАГ, в сила от 19.05.2015 г. Наименованието на Дирекция „Инвентаризация и промени в горските територии“, в която е работила оспорващата е променено на Дирекция „Промени в горските територии“; 2. числеността на ИАГ като цяло е намалена от 151 на 143 щатни бройки; числеността на Дирекция „Промени в горските територии“ е определена на 19 щатни бройки, т. е. – намалена е с 06 бройки, в сравнение с числеността на дирекцията с предишно наименование „Инвентаризация и промени в горските територии“, която е била 25 щатни бройки. Тези изменения са намерили съответното отражение и в Устройствения правилник на ИАГ – приложението към чл. 6, ал. 2, касаещо числеността на персонала. Съобразявайки описаните промени, изпълнителният директор на ИАГ е утвърдил, считано от 21.04.2015 г. ново длъжностно разписание, с което Дирекция „Промени в горските територии“, като част от специализираната администрация е структурирана в два отдела – Отдел „Промяна на предназначението и промени в собствеността“, Отдел „Учредяване на вещни права“. В отдела, по времето, когато е бил в Дирекция „Инвентаризация и промени в горските територии“, видно от поименното разписание, са работили четирима главни експерти сред които е била и И.. Видно от поименното разписание, в сила от 19.05.2015 г., в Отдел „Инвентаризация и горскостопанско планиране“, като част от структурата вече на Дирекция „Гори и лесовъдски дейности“ част от експертите са преназначени и в новото поименно разписание, в сила от 19.05.2015 г., в Отдел „Инвентаризация и горскостопанско планиране“, като част от структурата на Дирекция „Гори и лесовъдски дейности“, след прекратяване на служебното правоотношение с И. е съществувала „вакантна“ /свободна/ щатна бройка за длъжността „главен експерт“ поради което съдът е изложил правни изводи, че съкращаването на щата от страна на органа по назначаването е извършено незаконосъобразно - а именно в нарушение на материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Решението е правилно, като краен резултат, но настоящият съдебен състав не споделя всички изложени в него мотиви.

Настоящият съдебен състав намира, че че разумното и добросъвестно упражняване на правомощията на административния орган изисква при преструктуриране на администрацията, да се премахнат първо бройките, които не са заети, тъй като очевидно дейността може да се изпълнява от по-малко служители на съответната длъжност. В случая това не е направено – след извършване на съкращаването са били налице са две вакантни позиции за длъжността „главен експерт“ /а не една, както е посочено в първоинстанционното решение/, а е премахната бройка за длъжност, чиито функции се изпълняват от реално назначен служител. По този начин е нарушен и принципът на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на И. са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата, е следвало да се предприеме с премахване на щатните бройки, които са вакантни.

Безспорно компетнетният административен орган има правомощието да прави целесъобразни структурни изменения и да преобразува длъжности с Устройствения правилник на администрацията, но в случая при издаване на оспорената пред първата инстанция заповед е допуснато съществено нарушение на процедурата при упражняване на правомощията му при условията на оперативна самостоятелност.

Според чл. 6, ал. 4 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 на чл. 6 от АПК да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Дори и целта на органа по назначаването да е била реална и оправдана, е било възможно да бъде постигната по по-благоприятен за обществото начин като се запазят квалифицираните държавни служители, изпълняващи реално поставените им задачи, а се съкратят като необходимо условие първо тези вакантни длъжности, които не са били заети. Напротив, премахната е бройка за длъжност, чиито функции се изпълняват от назначен служител и се съкращава от работа квалифициран служител, като се запазват 2 щатни бройки, които не са заети и чиито функции реално не се осъществяват.

Съгласно чл. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) /ЗАдм/ администрацията осъществява своята дейност при спазване на принципите на законност, откритост и достъпност, отговорност и отчетност, ефективност, субординация и координация, предвидимост, обективност и безпристрастност. Според чл. 2, ал. 6 от ЗАдм администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите. В съответствие с чл. 18 от ЗДСл, изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост, които не са били постигнати при упражняване на административните правомощия.

Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер от 400 /четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен на л. 14 от делото договор за правна защита и съдействие от 10.10.2016 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8209/28.12.2015 г. по адм. дело № 5489/2015 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Д. Л. И. със съдебен адрес в [населено място], [улица], ап. 3 сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.