Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „КОМБРИДЖ С.Р.Л.”, Румъния, [населено място], подадена чрез процесуални представител – адвокат Ю. М и адвокат Д. И против Решение № 2360/11.04.2016 г., постановено по административно дело № 4707/2015 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на румънското дружество срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-2200-1444531-004-01/24.01.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 570/17.04.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място].
В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи за това, че в случая са налице предпоставките за приложение на правилото по чл. 131, ал. 3 ДОПК, тъй като повторното заявление е подадено след като лицето не е обжалвало мълчаливия отказ, формиран по първото заявление, което е било подадено в срок. Иска се отмяна на решението на АССГ, след което да се отмени процесния акт и се дадат задължителни указания към органите по приходите да възстановят претендираната от дружеството сума за ДДС за 2012 г. в размер на 17 625, 57 евро, подлежаща на възстановяване съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат Иванов, който моли да бъде уважена по съображения, развити в представена по делото писмена защита.
Ответната страна, Директорът на Дирекция „ОДОП” [населено място] се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Релевантните за случая факти са правилно установени от първоинстанционния съд. „КОМБРИДЖ С.Р.Л.” е данъчно задължено по ДДС лице, установено на територията на Румъния, която е държава членка на Европейския съюз. През 2012 г., дружеството е получило доставки по 21 фактури, издадени от българското дружество [фирма], с предмет на доставките : такса обслужване и поддържане по договор и колокация за периодите от м. 01.2012 г. до м. 12.2012 г. Процесният акт за прихващане или възстановяване е постановен по повод подадено от дружеството искане от 30.09.2014 г., с което се претендира възстановяване на ДДС в размер на 17 625, 57 евро по фактурите, описани в искането. Възстановяването на данъка е отказано с мотива, че искането е подадено след законоустановения срок, който е до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване, и който срок в конкретния случай е изтекъл на 30.09.2013 г. Този срок е преклузивен и е разписан както в чл. 15 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на ДДС, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата – членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка, така и в чл. 5, ал. 3 от транспонираната Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на ЕС.
Основните доводи на жалбоподателя, поддържани пред първоинстанционния и пред настоящия съд са свързани с твърдението, че искането от 30.09.2014 г. е второ по ред, чието подаване се е наложило поради непроизнасяне в срок по първо искане, което е било подадено в законоустановения срок - на 30.09.2013 г. Действително, се установява, че дружеството е подало в електронен формат до румънската данъчна служба, искане за възстановяване на ДДС по фактурите от 2012 г. с издател [фирма], с генерирана дата 30.09.2013 г. Представено е потвърждение от Отдел подаване декларации на румънските данъчни власти за постъпило искане, представляващо данъчна декларация, тип 318, с номер DCL – 0000085685-2013, с дата на подаване 30.09.2013 г. Други документи, отразяващи последващото движение на искането от 30.09.2013 г., не са представени по делото. Установено е също така, че българската данъчна администрация е получила единствено второто по ред искане, това от 30.09.2014 г.
Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдебният състав е анализирал подробно приложимата правна рамка, под която е подвел конкретните обстоятелства. Спорът е правен и касае извършване на преценка за това дали следва да намери приложение разпоредбата на чл. 131, ал. 3 ДОПК, към която препраща чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Правилно от страна на касационния жалбоподател са очертани предпоставките, за да се приложи посочената норма, а именно : подаване на искане за възстановяване на данък и постановяване на мълчалив отказ по това искане, който да не е обжалван в срок, след което заинтересуваното лице има право да подаде повторно същото искане. В случая обаче не е налице една от изброените предпоставки, а именно – не е формиран мълчалив отказ по подаденото искане от 30.09.2013 г. За да е налице такъв отказ, не е достатъчен фактът на подаване на искането в държавата – членка по установяване, а следва същото да е изпратено от последната и да е постъпило в държавата - членка по възстановяване. Мълчалив отказ се формира когато, компетентния орган след като е бил сезиран с искането, не се е произнесъл с нарочен акт по него в регламентирания за това срок. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, която норма точно транспонира чл. 19, ал. 2 от Директивата, този срок е четири месеца, като изрично е записано, че започва да тече „от получаване на искането” от държавата – членка по възстановяване. По делото не е представен документ за изпращане на искането от 30.09.2013 г. от румънската приходна администрация на българската, както и документ за получаването му от последната. За тези действия, в случай, че са били извършени, дружеството е следвало да бъде уведомено. Поради това следва да се приеме, че отсъствието на тези документи, означава отсъствие на положителния факт от обективната действителност по получаване на искането от държавата – членка по възстановяване. След като не е доказан фактът на получаване на искането от възстановяващата администрация, то за нея не е възникнало задължение за произнасяне, респективно не е постановен мълчалив отказ. Следователно, хипотезата на чл. 131, ал. 3 ДОПК, не е налице, поради което законосъобразно с процесния акт е отказано възстановяване на ДДС по искането от 30.09.2014 г., което се явява просрочено.
Предвид изложеното и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то следва да се бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, което изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 059 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2360/11.04.2016 г., постановено по административно дело № 4707/2015 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „КОМБРИДЖ С.Р.Л.”, Румъния, [населено място], идентификационен номер RO 14601183, служебен номер, издаден от НАП 3075081056, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 059 лева. Решението не подлежи на обжалване.