Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно – почивно дело” срещу решение №3389/15.05.2015г., постановено по административно дело № 5588/2014г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена.

Ответната в производството страна – Х. Н. Ф., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд отменя заповед № ЧР – 09 – 481 от 10.02.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело”, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Ф. от заеманата длъжност „главен експерт” във ВК – П. в сектор „Военни клубове” в отдел „Военно – почивно дело” – [населено място], Главна дирекция „Управление на военно –...