Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Водстрой“ АД, гр. Видин срещу разпореждане от 04.02.2019г. по т. дело № 4670/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е отхвърлена молба с вх. № 1789/31.01.2019г., подадена от ищеца „Водстрой“ АД, за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение от 23.11.2018г. по т. дело № 4670/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав за сумите, присъдени в негова полза с потвърденото първоинстанционно решение.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на разпореждането поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 2, чл. 14, чл. 17, чл. 51 и чл. 52 ЗМСМА и чл. 243, ал. 2 ГПК. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че общината е държавно учреждение. Моли разпореждането да бъде отменено и изпълнителният лист да бъде издаден.

О. О. Г, гр. Грамада, област Видин оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на извода, че О. Г е държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 ГПК. Моли разпореждането да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен срок, предвид връченото на 21.02.2019г. разпореждане.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК предвижда недопустимост на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу изчерпателно изброен кръг правни субекти - държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ). Посочената разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК, съгласно която осъдителното решение на въззивната инстанция, макар и не влязло в сила, подлежи на изпълнение. В разпоредбите на ГПК не е установена забрана за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила решение срещу община. Съгласно чл. 136, ал. 1 КРБ и чл. 2 ЗМДМА общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Общините не могат да бъдат приравнени към държавните учреждения, предвид самостоятелността и структурата на общинския бюджет съгласно чл. 141, ал. 1 КРБ, чл. 52 ЗМСМА и чл. 45, ал. 1 от ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) /ЗПФ/, включваща и собствени общински приходи, а не само субсидии от държавата, разпределяни между общините по критерии, определени със закон. В посочения смисъл е и определение № 395/20.09.2011г. по ч. гр. дело № 357/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.

Решението на Софийски апелативен съд по т. дело № 4670/2018г., въз основа на което се иска издаване на изпълнителен лист, представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, предвид потвърждаване на осъдителното първоинстанционно решение на Окръжен съд Видин в съответната част. Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена от надлежно легитимирана страна и не е налице установена с императивна правна норма пречка за издаване на изпълнителен лист, поради което същата е основателна.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение.

Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.02.2019г. по т. дело № 4670/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Водстрой“ АД, гр. Видин изпълнителен лист въз основа на решение № 2737 от 23.11.2018г. по т. дело № 4670/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав за следните суми, присъдени в негова полза с потвърденото частично решение от 29.06.2018г. по т. дело № 29/2017г. на Окръжен съд Варна: 174 702, 91 лв. с ДДС, представляваща част от сумата по фактура № 2513/04.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 17.05.2017г. до окончателното изплащане; 53 342, 48 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 за периода от 18.05.2014г. до 17.05.2017г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.