Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника „Вива консулт инженеринг“ ЕООД (л) срещу определение на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му.

Молителят „Сигма-Строй“ ООД не изразява становище.

Въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните касационната инстанция прие следното.

С въззивното си решение апелативният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молбата на „Сигма-Строй“ ООД по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Вива консулт инженеринг“ ЕООД (л).

С обжалваното определение е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, като е приел за недоказано уговореното възнаграждение да е било заплатено, доколкото в пълномощното, съдържащо и договора за правна помощ, не е посочено дали възнаграждението следва да бъде заплатено в брой или по банков път, поради което отразеното изявление, че сумата е платена изцяло, при липсата на документи за извършен банков превод и при липсата на изрично изявление за извършено плащане в брой, не доказва плащането.

Частната жалба е основателна. Изискването за представяне на доказателства за извършен банков превод намира приложение само в хипотезите, в които страните изрично са уговорили плащане по банков път. А когато в договора за правна помощ не е предвиден начин на плащане плащане на адвокатското възнаграждение, очевидно страните не са уговорили отложено във времето плащане по банков път. При това положение и доколкото отразеното в договора изявление, че възнаграждението е платено, представлява признание от страна на кредитора за получено изпълнение, в тази част договорът има характера на разписка и е достатъчно доказателство за действителното заплащане на уговореното възнаграждение. В този смисъл е налице и установена практика на касационната инстанция, напр. ч. т. д. № 448/2014 г. на ВКС, 2 т. о., ч. гр. д. № 5/2019 г. на ВКС, 3 г. о.

С оглед изложеното и доколкото в разглеждания случай отразеното в представения пред въззивния съд договор за правна помощ признание, че уговореното възнаграждение от 5000 лв. е изплатено изцяло, доказва реалното заплащане на адвокатското възнаграждение като разноски за въззивното производство, същите с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва да бъдат възложени в тежест на молителя на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Отменя определение № 71/18.02.2019 г. по т. д. № 437/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, вместо което постановява:

Изменя на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските решение № 330/27.11.2018 г. по т. д. № 437/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като

Осъжда „Сигма-Строй“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Г. Б.“ № 46, да заплати на „Вива консулт инженеринг“ ЕООД (л), ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „К. Ч.“ № 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 5000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: