ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374

гр. София, 15.07.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 51 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Д. срещу решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Инфраструктурна компания“ АД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът не изразява самостоятелно становище. Синдикът на същия оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност.

При преценката на основанията за допускане на касационното обжалване съдът прие следното.

1. Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на парично вземане, представляващо незаплатена част от цената по сключен между страните договор за прехвърляне на вземания.

За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че цесията не е породила действие поради несбъдване на уговореното в договора условие – да бъде извършено от страна на ответника прихващане с погасителен ефект на придобитите по цесията вземания с негови задължения към длъжника.

Извода си за липса на погасяване на задълженията на ответника към третото лице – длъжник въззивният съд е обосновал с обстоятелството, че с влязло в сила решение по иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН извършеното от ответника прихващане било обявено за недействително по отношение на кредиторите на банката-длъжник по прехвърлените вземания, във връзка с което не е зачел постигнатото от страните по допълнително писмено споразумение съгласие, че прихващането е извършено.

2....