Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:АНЕЛИЯ АН. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 8478/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. З., чрез адв. И. като процесуален представител, против решение № 1122 от 03.06.2021 г., постановено по адм. дело № 3199/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против № ДЗ- 215/25.11.2020 г. на кмета на община Раковски за премахване на незаконен строеж, представляващ „преграда, изградена от стоманобетонова конструкция с надзид на съществуваща стара паянтова ограда - шеста категория, находящ се в УПИ-ХХХI-1866, кв. Г. Н. по плана на гр. Раковски, извършен от него без необходимите строителни книжа. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и присъждане направените по делото разноски.

Ответникът– кметът на община Раковски, чрез пълномощника си адв. Л., в писмено становище оспорва касационната жалба.

Ответниците - Й. З. и С. З. (конституирани на мястото на починалия С. З. - заинтересована в първоинстанционното производство страна) не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта за премахване е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Обосновава извод, че констатираната преграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен от жалбоподателя без строителни книжа, поради което е незаконен. С оглед времето на извършването му - след 2004 г. същият не попада в нито една от хипотезите за търпимост по §16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ и затова подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото.

Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на правомощията на кмета на община Раковски съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен в имот, собственост на жалбоподателя, без необходимите строителни книжа. Констативният акт е надлежно връчен на адресата. Осигурена му е възможност да представи възражения и да посочи доказателства. Подаденото от него възражение е обсъдено в оспорената заповед и е прието за неоснователно. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени и заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Обосновани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че предпоставките за премахване на процесната преграда са изпълнени.

Установено е, че същата се състои от две части, разположени под ъгъл една спрямо друга - дълъг участък 10,50 м. и къс участък 3,85 м. Преградата представлява бетонов цокъл с височина 42 см. и дебелина 25 см., над който е изпълнена тухлена зидария с височина на 2,72 м спрямо терена, като е разделена от шлицове за бъдещи колони от стоманобетон. Изпълнена е вътре в имота с начало при южната регулационна граница и край при североизточната граница, като разделя имота на две части без възможност за вътрешна връзка между тях. За изграждането й не е издавано разрешение за строеж. Преградната стена е изпълнена след 2004 г. Същата не е нанесена в действащия КРП на гр. Раковски от 2004 г., нито в предходния от 1983 г. Местоположението на процесния обект не съвпада със стена на стара сграда, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. Същият е извършител на строежа, за което признава в молба до кмета на община Раковски, като посочва, че преди три години е надградил и укрепил основите на съществуваща стена, останала от съборена сграда. Признание относно авторството се съдържа и в представеното пред органа възражение срещу констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед.

При тези факти първоинстанционният съд достига до правилния извод, че наредената за премахване преграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият е от пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, б. в ЗУТ, доколкото е с предназначението на стена, изпълнена във вътрешността на имота, като го разделя на две части, поради което не попада в обхвата на строежите по т. 6 от същата разпоредба. Неправилно съдът го определя като ограда по смисъла на чл. 147, т. 7 ЗУТ. Независимо от това компетентен да издаде заповед за строежи от пета и шеста категория е кметът на общината съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Безспорно в случая не се касае за „линеен обект“ на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. Въпросът дали един обект е строеж и каква е неговата категория с оглед предназначението му е правен и е от преценката на съда във връзка с техническото описание, дадено в оспорената заповед и в приетата експертиза. Като изпълнена без разрешение за строеж преградната стена е незаконна съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Преценката, че същата е изградена след 2004 г. е направена след обсъждане на писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Правилно е прието, че процесната преграда е нов строеж и не е ситуирана върху съществуваща стара паянтова ограда, както е посочено от органа, но това не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед, след като безспорно е установено нейното местоположение и технически характеристики. Заключението на съда, че с оглед времето на изграждане строежът не попада в нито един от режимите за търпимост, уредени в §16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, е законосъобразно и се споделя от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неясен предмет на премахване, тъй като не е налице соченото разминаване в описанието на строежа по констативния акт, отразено в окомерната скица към него и заключението на съдебно-техническата експертиза. Строежът е индивидуализиран в констативния акт и в заповедта ясно с посочване на разположението му в имота и неговите параметри, които се потвърждават от вещото лице с незначителни разминавания относно дължината на преградата.

Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК преценката за законосъобразността на оспорения административен акт е извършена от първоинстанционния съд на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена с нарочно определение от 06.01.2021 г. съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза (определение от 25.01.2021 г.). В обжалваното решение са обсъдени всички направени от жалбоподателя възражения. Изводите относно характера на строежа и периода на извършване са изведени при съобразяване с представените по делото доказателства. Заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза правилно е кредитирано от съда с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават и е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал. Действително процесуалният представител на жалбоподателя изразява несъгласие с дадените от експерта отговори по т. 2 и т. 4 от експертизата и оспорва заключението в тази част с писмена молба от 05.03.2021 г., но не прави искане за назначаване на допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза. Двата въпроса, посочени в молбата, са поставени на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 05.03.2021 г. Липсва изявление преди да бъде даден ход по същество на делото, че жалбоподателят има искания за събиране на допълнителни доказателства. Ето защо, настоящият състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1122 от 03.06.2021 г., постановено по адм. дело № 3199/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Стефка Кемалова