Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жаба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. Н., подадена чрез процесуалния си представител адв. М. З от Адвокатска колегия – [населено място], срещу решение №155 от 09.12.2015 г., постановено по адм. д. № 393 по описа за 2015 г. на Административен съд - Добрич. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, срещу отказа на директора на Областна дирекция“Земеделие“, [населено място], обективиран в писмо с изх. №АР-10-18 от 14.05.2015 г.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Направени са твърдения, с които се обосновава незаконосъобразния отказ на административния орган по заявлението за встъпване в правата на починалия арендатор. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като постанови друго по същество на спора с което да бъде отменен оспорвания административен акт.

Жалбоподателят – [фирма], редовно призован, не се явява законния представител и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна – директорът на Областна дирекция „Земеделие“- [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Д, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционния съд правилно е приел в обжалваното решение, че единствената възможност, предвидена в ЗСПЗЗ за заместване на починалия аредндатор е законния представител на малолетното лице М. П.. Намира, че изложените доводи от касационния жалбоподател, относно твърдението, че фактическото ползване на земеделските земи от [фирма] е преарендуване, което по смисъла на чл. 32.5 от даговора за аренда е основание за неговото прекратяване, а не...