Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и [фирма], [населено място] срещу решение № 1721 от 10.07.2014г., постановено по адм. дело № 1295/2013г. по описа на Административен съд Варна (АСВ). Със съдебното решение е частично отменен ревизионен акт № 03251200141 от 26.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], в частта потвърдена с решение № 966 от 06.03.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури издадени от [фирма] за данъчни периоди м. 08 и м. 11.2009 г. в размер на главница 24 211.51 лв. и лихви за забава върху тази сума в размер на 7 641.29 лв. Жалбата на [фирма] в останалата част е отхвърлена и Дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати съдебни разноски на дружеството по компенсация.

В жалбата на директора на Дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в частта му, с която РА е отменен, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е ценил представените по делото доказателства, което е довело до погрешни правни изводи. Изтъква, че липсват документи за транспортиране на процесните стоки и че не е доказано прехвърляне собствеността на процесните стоки от едното дружество на другото. Поради изложеното касаторът моли да бъде отменено решението на АСВ в обжалваната част и да се...