Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаС. Б. по адм. дело № 8477/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите против решение № 3450/27.05.2021 г. по адм. д. № 10200/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в осъдителната му част. Твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото.

Ответникът – В. Х., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Димитров. Моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна по съображения, посочени в отговора към касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице е и иск с основание чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. По делото е приложено и влязло в сила решение от 18.03.2019 г. на КЗД, с което се установява, че с прилагането на нормата на чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС се поставят в неблагоприятно положение българските граждани, внесли в Р. Б. употребявани превозни средства, от която и да е страна членка на ЕС с тези в страната.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред АССГ е образувано по предявени искове от В. Х. от гр. София срещу НАП за сумата от 14 073 лева, представляващи имуществени вреди и 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени в резултат на установено нарушение на принципа, посочен в чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация – нарушение на признака „имуществено състояние“, установено с решение № 162 от 18.03.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация. Като довод в исковата молба е посочено, че ответникът е причинил претендираните вреди прилагайки чл.168 от ЗДДС във връзка с § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС в проведените ревизионни производства от органите на НАП приключили с издаването на Ревизионни актове № 2000906236 от 11.01.2010 г. и № 2001008829 от 10.01.2011 г. на ТД на НАП – София.

Съдът е осъдил Националната агенция по приходите да заплати на ищеца сумата от 14 073 лева, представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.09.2019 г., както и направените разноски в размер на 886 лева. Отхвърлил е изцяло предявения иск за неимуществени вреди в размер на 10000 лева като неоснователен и недоказан.

Изложил е мотиви, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., която дава възможност да се претендират вреди от осъществена дискриминация. Приел е, че с посоченото Решение № 162 от 18.03.2019 г. на КЗД е установена непряка дискриминация по отношение на В. Х. от страна на НАП при определяне на дължимия данък ДДС.

Касационното производство е в частта на осъдителното решение по претенцията за обезщетение за имуществени вреди. В тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

От фактическа страна по делото е установено, че на 13.12.2007 г. В. Х. е придобил с договор, сключен в Германия, МПС, марка „Пежо“ с дата на първа регистрация – 14.08.2007 г. С Ревизионни актове № 2000906236 от 11.01.2010 г. и № 2001008829 от 10.01.2011 г. на ТД на НАП – София ответникът е констатирал извършването на вътрешно общностно придобиване в Германия на нов автомобил и на основание чл. 168 от ЗДДС ищецът е бил задължен да заплати дължимия данък добавена стойност. Направените от Христов възражения в производството пред НАП, че този данък не се дължи, тъй като е заплатен в друга държава членка на ЕС при първоначалната регистрация на автомобила, не са били уважени и дължимата сума е била заплатена от ищеца. С решение № 2566/11.05.2012 г. по адм. д. № 6531/2011 г. на АССГ, потвърдено с решение № 5826/25.04.2013 г. по адм. д. № 8748/2012 г. на ВАС, осмо отделение жалбите на Христов срещу ревизионните актове са отхвърлени.

С решение № 162 от 18.03.2019 г. Комисията за защита от дискриминация установява, че с прилагането на нормата на чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС, поставят в неблагоприятно положение българските граждани, внесли в РБългария употребявани превозни средства, от която и да е страна членка на ЕС в сравнение с други български граждани, закупили вече регистрирани на територията подобни употребявани превозни средства, които са внесени в РБългария като нови превозни средства. С решението на КЗД е препоръчано на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. да се предприемат действия за прецизиране на разпоредбите на ЗЗДискр. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предвид изложеното в решението на КЗД, административният съд необосновано е приел, че с него е установена непряка дискриминация по отношение на В. Х. от страна на НАП при определяне на дължимия данък ДДС. Производството пред КЗД е образувано не по жалба от В. Х., а по негов сигнал и решението на Комисията не съдържа установяване на нарушителя и на засегнатото лице, както изисква чл. 65, т. 2 от ЗЗДискр.

При анализа на фактите и на представеното решение на КЗД съдът не е взел предвид, че изложените от Комисията изводи са абстрактни и относими към всички изброени лица само с оглед съществуването на общото правило за поведение, съдържащо се в ЗДДС. Не е извършен анализ на конкретното поведение - действие или бездействие, на конкретния правен субект при прилагането на обсъжданата правна норма, което да е довело до действително по-неблагоприятно третиране на конкретно лице спрямо друго на признак имуществено състояние. Нарушаването на забраната за пряка и непряка дискриминация е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай. При констатирано несъответствие на такава разпоредба с антидискриминационни разпоредби, КЗД има възможност на основание чл. 47, т. 5 от ЗЗДискр. да обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, да завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането, както и на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. Предложенията и препоръките нямат задължителен характер.

В случая задълженията на ищеца към НАП във връзка с осъществената сделка по придобиване на процесния лек автомобил са установени с влезли в сила съдебни решения. В тези решения се съдържа подробен анализ на извършеното вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от В. Х. и произтичащите от него задължения към НАП. В производството по обжалване на ревизионните актове и административният съд, и тричленният състав на ВАС, осмо отделение, са разгледали задълженията на Христов по конкретния спор. С тези влезли в сила решения административният съд по настоящия спор е бил длъжен да се съобрази.

Освен това, страните по представеното решение на КЗД и тези, в исковото производство пред административния съд, са различни. НАП не е участвал в производството пред КЗД, по което ответник е бил министърът на финансите и поради това НАП не е обвързан с направените от КЗД установявания.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част и спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция. С оглед посочените доводи, предявеният иск за присъждане на обезщетение от В. Х. от гр. София срещу НАП за сумата от 14 073 лева, представляващи имуществени вреди, претърпени в резултат на установено нарушение на принципа, посочен в чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация – нарушение на признака „имуществено състояние“, установено с решение № 162 от 18.03.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, следва да бъде отхвърлен. На касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3450/27.05.2021 г. по адм. д. № 10200/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която е осъдена Националната агенция по приходите да заплати на В. Х. сумата от 14 073 /четиринадесет хиляди и седемдесет и три лева/, представляващи имуществени вреди, претърпени в резултат на установено нарушение на принципа, посочен в чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – нарушение на признака „имуществено състояние“, установено с решение № 162 от 18.03.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. Х. , ЕГН [ЕГН], срещу НАП за сумата от 14 073 лева, представляващи имуществени вреди, претърпени в резултат на установено нарушение на принципа, посочен в чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – нарушение на признака „имуществено състояние“, установено с решение № 162 от 18.03.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА В. Х., ЕГН [ЕГН], да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лв./ за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова