Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. С. С. срещу Решение № 1330 от 13.08.2015 г., постановено по адм. д. № 422 по описа на Административен съд – Благоевград (АСБл) за 2015 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № ОА-АПО-438 от 04.05.2015 г., издадена от Областния управител на Област Б., с която на С. е отказано да бъде изплатено обезщетение по реда на ЗПГРРЛ (ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА) (ЗПГРРЛ).

В касационната жалба конкретно не са посочени касационни основания, но от изложеното в обстоятелствената й част се извлича довод за неправилност на решението по съображения, че противоречи на приложимия материален закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил обстоятелството, че към 31.10.2011 г. С. не е бил български гражданин и не е имал обективна възможност да спази сроковете съгласно българското законодателство. Последното не следва да го лишава като правоимащ от правото да получи обезщетение. По изложените причини се иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което бъде определено за заплащане адекватно обезщетение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът – областният управител на Област с административен център [населено място] оспорва касационната жалба с представено по делото възражение и иска оставяне в сила на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представя писмено становище. Счита, че искането на С. от 27.04.2015 г. е подадено след изтичането на преклузивния срок, визиран в разпоредбата на пар. 11 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение...