Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1187 от 04.03.2015 г., постановено по адм. дело № 10917 по описа за 2014 г. на Административен съд – София-град, с което Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) е осъден да заплати на [фирма] сумата от 327, 26 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменен индивидуален административен акт – Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1033 от 30.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с което е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания от ДФ „Земеделие” за кампания 2012 г. за периода от 22.05.2014 г., когато е отменен като незаконосъобразен административния акт с влязло в сила съдебно решение, до реалното изплащане на сумата на ищеца - 13.06.2014 г. Предявеният иск в останалата му част за сумата над 327, 26 лева до пълния предявен размер от 4 936, 85 лева представляваща лихва върху сумата от 50 968 за период от 01.07.2013 г. до 13.06.2014 г. е отхвърлен, като неоснователен, и с определение № 2690/21.05.2015 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за изменение на решението в частта за разноските, ДФ ”Земеделие” е осъден да заплати на [фирма] сума в размер на 321 лева представляваща разноски по делото пред първоинстанционния съд.
Първата касационна жалба е подадена от ДФ”Земеделие”, срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която ДФ ”Земеделие” е осъден да заплати на [фирма] сумата от 327, 26 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени в следствие на отменен с влязло в сила решение, административен акт. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и за двете съдебни инстанции, като представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На 15.09.2016 г. по делото е постъпила молба от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, с която заявява, че поддържа касационната жалба и моли да бъде даден ход на делото. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” не се явява и не изпраща представител.
Втората касационна жалба срещу оспореното съдебно решение е подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител адв.. Д в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Живот и здраве” иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 29, § 2 от Регламент(ЕО) № 73/2009 г. на Съвета от 19.01.2009 г. за сумата над 327, 26 лева до пълния предявен размер от 4 936, 85 лева. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждането на направените в касационното производство разноски. В представен по делото отговор на касационната жалба на ДФ „Земеделие” от 06.04.2015 г., касаторът [фирма], моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и бъде оставено в сила съдебното решение в частта му обжалвана от ДФ „Земеделие”. По делото е представено и допълнение към касационната жалба от 06.04.2015 г., с което касационният жалбоподател на основание чл. 267, § 1, буква „б” и § 3 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз), моли ВАС, да отправи искане за преюдициално заключение до Съда на Европейския съюз, във връзка с предмета на делото, а също и с тълкуването и прилагането на чл. 29, § 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някой схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1290/2005 г., (ЕО) № 247/2006 г, (ЕО) № 378/2007 г. и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г.
Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните причини:
С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият съд е отхвърлил частично предявеният от ищеца [фирма] иск срещу ДФ „Земеделие” с искане за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 4 936, 85 лева, представляващи лихва върху сумата от 50 968, 88 лева – дължимо плащане на ищеца за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания от ДФ „Земеделие” за кампания 2012 г. за периода от 01.07.2013 г., когато е следвало да бъде изплатена, до 13.06.2014 г., когато е реално изплатена.
Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение № 2706/24.04.2014 г. по адм. дело № 8961/2013 г. на Административен съд – София-град е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1033 от 30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с което е отказано финансово подпомагане на касационния жалбоподател [фирма], за сумата от 51 019, 12 лева за кампания 2012 г. за подпомагане на имоти по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемата за национални доплащания (СНДП).
За да отхвърли частично предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е установил, че отмененият административен акт, с който е постановен изричен отказ за финансиране е издаден на 30.07.2013 г., един месец след крайната дата за плащане. Въз основа на това е направил извод, че в периода 30.06.2013 г. до 30.07.2013 г. не са претърпени вреди от отменения административен акт, тъй като такъв не е бил издаден и предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице. Приел е, че касаторът [фирма] не е претендирал обезщетение на основанията за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, като е заключил, че в конкретния случай, е приложим националният закон, поради което е отхвърлил молбата на процесуалния представител на [фирма] за преюдициално запитване до съда на Европейския съюз. Съдът е установил, че с влязло в сила решение
№ 2706/24.04.2014 г. по адм. дело № 8961/2013 г. на АССГ, е отменен, като незаконосъобразен административният акт, с които е отказано финансово подпомагане на земеделския производител [фирма], без да е прогласен за нищожен. Приел е, че от датата, която следва датата на издаване на уведомителното писмо – 31.07.2013 г. до датата на влизане в сила на съдебното решение – 22.05.2014 г. не е налице забава в плащането. Предвид на това е приел, че такава е настъпила от 22.05.2014 г. до датата на окончателното плащане от страна на административния орган – 13.06.2014 г. и за този период се дължи мораторна лихва. Установено от решаващия съд по делото е, че от ищеца до ответника по делото е била изпратена покана с вх.
№ 02-220-2600/2315 от 07.10.2014 г. за заплащане на посочената сума в 7–дневен срок, като плащане не е било извършено. По делото е била назначена и изслушана и съдебно – икономическа експертиза от заключението на която е изяснено, че лихвата върху главницата от 50 968, 88 лева за периода от 01.07.2013 г. до 13.06.2014 г. е 4 941 лева, а за периода 22.05.2014 г., датата на влизане в сила на съдебното решение до 13.06.2014 г., когато органът е платил дължимата сума, лихвата по главницата е 327, 26 лева.
Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване доводите на страните, намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото, съдът е проявил процесуална активност, оказал е процесуално съдействие на страните по делото. Въз основа на задълбочен анализ на всички относими правни норми от националното право, правото на ЕС и международните актове, страни по който е Р. Б, при правилно прилагане на принципите на непосредствено действие и примат (върховенство), при които нормите на правото на ЕС намират своето действие в националната правна система, съдът е достигнал до правилни и законосъобразни изводи.
Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая, административния съд правилно и законосъобразно е приел, че мораторна лихва в случая се дължи от датата на влизане в сила съдебното решение – 22.05.2014 г., с което е бил отменен административният акт издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, до датата на окончателното изплащане на сумата за финансово подпомагане на земеделския производител - 13.06.2014 г., като само за този период е налице първата предпоставка на иска по ЗОДОВ, а именно – претърпяна имуществена вреда от страна на касатора [фирма].
Обосновано съдът е приел, че претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД). Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В конкретния случай, претенцията за лихви за забава е започнала да тече от момента на влизане в сила на решението - 22.05.2014 г., с което е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1033 от 30.07.2013 г. и е изтекла на 13.06.2014 г. - датата на окончателното плащане от страна на административния орган.
Правилно съдът е приел, че в останалата част до претендирания размер от 4 936 лева искът е неоснователен.
Касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, също е неоснователна. Решението в обжалваната му част от страна на касационния жалбоподател по настоящето дело ДФ „Земеделие”, е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е определил размера на обезщетението за претърпените от ищеца [фирма] имуществени вреди.
При този изход на спора, на касационните жалбоподатели не се дължат разноски по делото.
С оглед на гореизложеното, атакуваното решение като правилно и законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1187 от 04.03.2015 г., постановено по адм. дело № 10917 от 2014 г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.