Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] чрез неговия процесуален представител срещу решение №3/04.01.2016 г. по адм. д. № 635/2015 г. на Административен съд Пазарждик. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му, постановяване на друго решение по съществото на спора и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответниците по касационната жалба-Надежда С. В. и Р. Ф. В. не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Надежда С. В. и Р. Ф. В. срещу заповед № 1685/24.07.2015 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж "едноетажна масивна сграда", изпълнена в имот с идентификатор 55155.502.480 по кадастралната карта на града, съставляващ УПИ !Х-4272 в кв. 327а по плана на града, като изграден без строителни книжа.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Сградата не се намира в УПИ 4272, а в УПИ 4273. Същата е с размери 5.7/ 5.1, а не с посочените в заповедта размери 6.7/5.00. Това би довело до разрушаване на част от законна постройка. Неправилното посочване на УПИ, различния вид и обем на реализираност на обекта в сравнение с описаното в заповедта, според съда е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон:

С оглед описанието на изградения строеж в обжалваната заповед същият е индивидуализиран-посочен е адрес, номер на квартал, както и идентификаторът на недвижимия имот по кадастралната карта на града. Идентификаторът е уникален номер, който идентифицира недвижимия имот, поради което местоположението на изградения строеж е безспорно. Аргументът е относим и към посочените в заповедта размери на строежа, който е индивидуализиран както в заповедта, така и в неоспореното заключение на вещото лице-на южната имотна граница и на уличната регулация. В рамките на реализираното строителство попада и сграда с идентификатор 55155.502.480.5 -гараж от 7 кв. м., от който е запазен само северният ограждащ зид, западният е иззидан отново, а източният е разрешен. Реализирана е стоманобетонна конструкция от колони, покривна плоча, като височината от терена до горния ръб на плочата е 2, 70. Според вещото лице реализирана е изцяло нова конструкция извън очертанията на сграда-гараж с идентификатор 55155.502.480.5, от която е запазен само един зид.

Предвид изложеното безспорно се касае за нов строеж, а не за основен ремонт или реконструкция. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. С оглед времеизвършването на строежа-2015 г., видно от показанията на св. Т., съсобственик на имота, строежът не е търпим нито съгласно пар. 16 ПЗРЗУН, нито съгласно пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Поради това изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е в противоречие с материалния закон. Заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предпоставките, предвиди в хипотезиса на правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са осъществени, поради което заповедта е материалнозаконосъобразна, а жалбата срещу нея-неоснователна.Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора следва да се присъдят и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 600 лв. за всяка инстанция съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал .1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3/04.01.2016 г. по адм. д. № 635/2015 г. на Административен съд Пазарждик и вместо него ПОСТАНОВЯ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Надежда С. В. и Р. Ф. В. срещу заповед №1685/24.07.2015 г. на кмета на [община].

ОСЪЖДА Надежда С. В. и Р. Ф. В. да заплатят на [община] направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанци в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. Решението е окончателно.