Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „ТИМО ГРУП” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „Ц. И. А. II” № 132, подадена чрез процесуалния му представител адв. Костов, срещу решение № 979/06.06.2011г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 1182/2010г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 160901695/18.03.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., в обжалваната и потвърдена част с решение № 359/21.05.2010г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е налице хипотезата на чл. 177 от ЗДДС, поради което „ТИМО ГРУП” ЕООД не следва да отговаря солидарно с „КОРЕКТ ТРАНС 1” ЕООД – гр. П. за невнесените от това дружество данъчни задължения в размер на 153477.91 лв. Неправилно е прието от съда, че ДЗЛ е било длъжно да знае, че дължимият от „КОРЕКТ ТРАНС 1” ЕООД ДДС няма да бъде внесен, поради наличие на презумпцията по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Цените по облагаемите доставки не се отличават значително от пазарните такива, тъй като самите те са пазарни, определени по пазарен принцип на базата на договаряне между страните, които не са свързани лица и напълно покриват легалното определение за пазарни цени, съдържащо се в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, към което препраща § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по...