Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция „ОДОП”- Пловдив при ЦУ на НАП и „НТТ-3” ООД, гр. П. срещу Решение № 1195 от 27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2833/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив.

К. Д. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив обжалва визирания съдебен акт в частта, с която е отменен

Ревизионен акт /РА/ № 161201389/ 28.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 988 от 08.08.2012 г. на Директора на Дирекция “ОУИ“ гр. П., с който за „НТТ - 3” ООД е начислен допълнително ДДС за м. 06.2007 г. за сумата над 22 547, 15 лв., ведно с прилежащите лихви до пълния размер от 49 047, 78 лв., ведно с прилежащите лихви. Поддържа, че в тази част атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като ревизираното лице не е издало данъчен документ за получените авансови плащания, то дължимият ДДС за тях законосъобразно е доначислен към момента на извършване на строителната услуга. Намира за ирелевантно обстоятелството, че авансовите вноски са заплатени през период, който не се обхваща от ревизията и излага аргументи, обосноваващи тезата му, че съдът неправилно е редуцирал с тази сума размера на определения ДДС. По същество моли съда да отмени обжалваното решение в тази му част и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът „НТТ- 3” ООД, гр. П. обжалва горепосоченото решение в частта, с която е...