Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на И. В. И. от гр. В., срещу решение № 78/26.05.2009 г., постановено по адм. д. № 92/2009 г. на Административен съд - гр. В., като в нея се развиват оплаквания за нарушения на материалния закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалвата от него Заповед № ДК-02-ВД-6/31.03.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. В.. Ответниците не са изразили становища.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение.

Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - гр. В., в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на И. В. И., срещу Заповед № ДК-02-ВД-6/31.03.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. В., с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "гараж № 5", в УПИ ІІ-за жилищно строителство, кв. 85 по плана на гр. В., изпълнен без строителни книжа, в общински имот. За да постанови решението си съдът приел, че гаражът е изпълнен от жалбоподателя през 1993 г. без строителни книжа, както и че е провежшдана процедура за узаконяването му и не е деклариран като незаконен пред общината, поради което е подлежи на премахване.

Решението е правилно. Процесният строеж е изпълнен от жалбоподателя в имот собственост на община гр. В., без да му е отстъпвано право на строеж, както и без да са издавани строителни книжа - разрешение за строеж, одобряване на прокети, протокол за строителна линия и ниво, през 1993 г. Жалбоподателят не е декларирал сторежа по реда на § 27 ПЗР на ЗИДЗТСУ отм. , не е подавал заявление и по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г. за провеждане на процедура за узаконяването му. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае безспорно за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ, както и че не са налице условията на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, поради което същият подлежи на премахване и поради това, че заповедта е законосъобразна. Съдът е изложил подробни съображения относно релевантните за спора факти и обстоятелства, както и е отговорил на възраженията, правени от жалбоподателя по време на процеса. Правилно е прието, че процесният "гараж" представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който се е изисквало издаването на разрешение за строеж въз основа на одобрени проекти, като без значение е как е изпълнен същият. В касационната жалба по същество се правят оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като касационни основания за отмяна на решението, но безспорно е установено, че са налице основанията на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както и ал. 1 от същия текст, поради което процесната заповед е законосъобразно издадена. Освен изложеното в заповедта не е отстъпвано и право на строеж от страна на собственика на имота, което също има отношение към незаконността на строежа. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 78/26.05.2009 г., постановено по адм. д. № 92/2009 г. на Административен съд - гр. В..

На основание чл. 223 АПК решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Д. Р. С.Н.