Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален инспекторат по образованието (РИО) гр. П. против решение № 364/30.06.2011 г., постановено по адм. д. № 436/2011 г. по описа на Административен съд гр. П.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответната страна – Ц. С. П. оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 14/19.04.2011 г. на началника на РИО Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление на Ц. С. П. и е върнал преписката за ново произнасяне.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ, е законосъобразен.

Правилно съдът е приел, че исканата обществена информация е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на органите на СОУ „И. В.” гр. П.. Достъпът до служебната информация е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждащи възможност за ограничение на достъпа, когато служебната информация е свързана с оперативна подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения свързани с тях, които хипотези в случая не са налице.

Доводите на касатора, посочени и като фактически основания за издаване на оспорения административен акт, че исканата информация по т. 1 и т. 2 от заявлението се отнася до директора на СОУ и не може да бъде предоставена без изрично негово писмено съгласие, са неоснователни. Протоколът от педагогически съвет от началото на месец септември 2010 г. за приемане на Наредба за организиране и провеждане на ученически екскурзии и копие от страницата от Книгата на протоколите от заседанията на педагогическия съвет, където е заведен протокола не засяга по никакъв начин директора на училището, за да е необходимо неговото съгласие. Педагогическия съвет е специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси, примерно изброени в чл. 150 от ППЗНП, като по аргумент на чл. 151 от същия правилник директорът на училището не е част от педагогическия съвет, последния само го председателства и осигурява изпълнението на взетите решения. Исканата информация представлява служебна такава по своя характер, тъй като касае дейността на органите на СОУ ”И. В.” гр. П. и не е било необходимо съгласието на директора на училището. Ето защо позоваването в касационната жалба на чл. 31, ал. 1 и 2 от ЗДОИ е неоснователно.

Твърденията на касатора, че Наредбата за организиране и провеждане на ученически екскурзии не съществува, е ирелевантно за законосъобразността на обжалваното съдебно решение. От една страна с оспорения административен акт е отказано не да се предостави достъп до наредбата, а до протокола от заседанието на педагогическия съвет, а от друга от събраните по делото доказателства е установено, че такава Наредба съществува.

Доводите на касатора, че в случая не е налице обществена информация, поради което оспореният отказ е законосъобразен, не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива фактически основания не са изложени нито в оспорения отказ, нито пък са направени твърдения в тази насока пред първоинстанционния съд.

Неоснователни са и доводите в писмената защита на касатора, че адвокатското пълномощно, представено в първоинстанционното производство не било надлежно оформено. Приложеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие съдържа всички задължителни реквизити и противно на твърденията е попълнено четливо.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото следва да се осъди РИО гр. П. да заплати на Ц. С. П. направените в касационното производство разноски в размер на 450 лв. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че уговореното и заплатено възнаграждение е в размер на 450 лв.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364/30.06.2011 г., постановено по адм. д. № 436/2011 г. по описа на Административен съд гр. П..

ОСЪЖДА Регионален инспекторат по образованието гр. П. да заплати на Ц. С. П., живуща в гр. П., ул. „М. Г.” № 10 сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. Д. И.Д.