Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Велинград чрез адв. Л. А. Б. срещу решение № 304/11.06.2009г. по адм. дело № 216/2009г. на Административен съд гр. П., VII адм. състав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила. Ответната

страна – Областен управител на област П. чрез писмено становище от 17.07.2009г. изразява съображения относно неоснователността на касационните възражения и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Ответната

страна – кмета на О. В. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на съдебното производство дава заключение за неоснователност на касационните възражения и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна поради, което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че решение № 77/25.02.2009г. на Общински съвет гр. В. действително е прието с изискуемото се в чл. 35, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) мнозинство. При повторното разглеждане на върнатото за ново обсъждане решение, Общинският съвет не е гласувал отново старият текст, а същият е допълнен, като е направено уточнение относно частта на процесния имот с допълнението „ като се изключи частта на имота, попадаща в регулацията на с. К.”. Съдът е приел, че с вземане на оспореното решение Общинския съвет гр. В. е гласувал да се извърши дарение с предмет различен от този на № 77/25.02.2009г. Също така видно от отразеното гласуване оспореното решение не е прието с изискуемото мнозинство съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗОС, която норма е императивна. Така постановеното е законосъобразно.

Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗОС дарение на имот – частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет, прието с мнозинство три четвърти от общия брой на съветниците. В хода на съдебното производство е установено, че отмененото решение е било прието в нарушение на горе цитираната норма. Първото решение на Общинския съвет е предвиждало посочения имот да бъде продаден. Това решение обаче е било върнато с възражения от страна на Областния управител на гр. П.. Последващото му гласуване е включвало съществено изменение в условията на отчуждаване на имота . Била е приета друга форма на разпореждане и е изключена частта, попадаща в регулацията на населеното място. Разпореждането във вид на дарение с имоти на общината може да бъде одобрено само при квалифицирано мнозинство от три четвърти от гласовете на общинските съветници. Правилно съдът е приел, че това условие не е било спазено при гласуването на атакуваното решение, което е довело до незаконосъобразност на издадения акт. При надлежно установена фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по делото доказателства, Административен съд гр. П. е направил законосъобразни правни изводи и решението като правилно следва да се остави в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение, намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 , ал. 2 , предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № № 304/11.06.2009г. по адм. дело № 216/2009г. на Административен съд гр. П., VII адм. състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Е. М. Й.К.