Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 210 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на А. И. Ч., от Бургас срещу решение № 1498/15.05.2010 г. постановено по адм. дело № 258/2010 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна ГД „Гранична полиция”-София, чрез процесуалния си представител - юрк. С., оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура също дава мотивирано становище за неоснователност.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е не основателна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на А. И. Ч. от гр. Б., държавен служител - старши полицай на ГКПП-А. Б. от ГПУ-Л. Б.-към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, категория „Е”-ІІІ-та степен, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № -4423 от 01.12.2009 г. на директора на ГД”Гранична полиция”-МВР - за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР.

С тази административна заповед за извършено на 08.10.2009 г.,около 06 часа деяние без да е получавал от собственика разпореждане за извършване на ремонтни работи или разрешение за използване и без негово/на собственика/знание - полицай Чолаков, заедно с друго лице е откарал лодка „Галя”, с №1063 от кея на рибарско селище „Ченгене скеле”, до пристанище „Черноморски риболов”, където е изкарана на брега. На 10.10.2009 година полицай Чолаков организирал извозването на лодката до вилна зона „Острица” на село Бачево, с товарен автомобил. На 13.1.0.2009година лодката е обявена за открадната.

Изложените действия са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и нарушение на етични правила за поведение на държавните служители в МВР - и на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР.

Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията за отмяна й, поддържани от жалбоподателя и въз основа на събраните от страните по делото доказателства, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е не основателна и оспорването по нея е отхвърлено.

Обжалваното решение е правилно и съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон - ЗМВР.

От събраните доказателства по делото съдът е приел за установено, че описаните в заповедта действия по преместването и транспортирането на лодка, чужда собственост без знанието и съгласието на собственика й - не съответстват на изискванията поставяни към държавните служители в МВР-а именно - спазване на законността, охрана правата на гражданите и формиране на положителен облик на МВР.

Извода на съда е, че поведението на Чолаков е укоримо, независимо дали извършеното от него представлява престъпление и като такова е установено с влязла в сила присъда. Решението е правилно и законосъобразно.

Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че принципно дисциплинарната му отговорност следва да бъде търсена едва след приключване на възбуденото срещу него досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер; както и, че санкционирането му с най-тежкото дисциплинарно наказание, на соченото основание, е в грубо нарушение на материалния закон.

На основание чл. 224, ал. 3 ЗМВР държавните служители, които са нарушили служебните си задължения носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсен на друг вид отговорност. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната отговорност и установеното деяние извършено от полицейския служител е несъвместимо с оставянето му на работа в МВР.

Първоинстанционният съд е констатирал това и отхвърлил оспорването. Правилен е извода, че за административния спор е ирелевантен факта дали действията на Чолаков могат да бъдат квалифицирани като престъпни, за тях същият да бъде признат за виновен, с влязла в сила присъда. Правилно, съдът е приел, че приложимата материално правна норма е чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР- "извършване на друго тежко престъпление"- нарушаване на етичните правила на полицейския служител. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, действията на Чолаков по отношение на чужда вещ/обявена, непосредствено след тях за открадната/- са манифестирани пред широк кръг лица, извършвани са на място, където Чолаков е разпознаван като полицай и с тези си действия касатора е уронил престижа на МВР.

Не може да бъде споделен касационния довод, че ако действията на полицая могат да бъдат окачествени като престъпни, то не може да намери приложение разпоредбата на т. 10 от чл. 227, ал. 1 ЗМВР - доколкото има изричен изрично посочване на "тежко нарушение", а именно- "осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност"- чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Както бе посочено - ако тези действия са правно укорими, станали са обществено достояние и са накърнили доброто име на институцията - това е достатъчно и самостоятелно основание да се приеме, че полицаят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност, независимо дали за тези действия лицето ще бъде признато за виновно в извършване на престъпление.

За конкретния административен спор административнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия по чл. 230 ЗМВР за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1498/15.05.2010 г. постановено по адм. дело № 258/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. Д./п/ Е. М.

Е.М.