Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Исмаил, гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Р.Г, против Решение № 830 от 04.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1025/2017 г. по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 13676 от 10.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв.. Г, който обжалва съдебното решение като неправилно и необосновано, поради което моли за неговата отмяна.
Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрк.. И с писмено становище моли за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно и обосновано. В съдебното заседание пред настоящата инстанция ответникът не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административният съд e установил, че с молба рег. № 105450-4104 от 24.08.2016 г. на Дирекция „Миграция“, РЦ – Елхово, потвърдена с молба № 2945/01.09.2016 г. на РПЦ Харманли, А. Исмаил, гражданин на Ирак, [народност]по народност, вероизповедание: [вероизповедание], поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б.
С Решение № 12290/12.12.2016 г. на Заместник – Председателя на ДАБ, на основание чл. 77, ал. 1 във вр. с чл. 14, т. 1 и 2 ЗУБ, е било спряно производството за предоставяне на международна закрила на чужденеца. След подадена молба от страна на А. Исмаил, с Решение № 7921/04.04.2017 г. на Заместник – Председателя на ДАБ, производството по молбата му за закрила е било възобновено.
След проведено на 28.04.2017 г. интервю с чужденеца, с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети в производството, Председателят на ДАБ е постановил Решение № 13676 от 10.07.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отхвърлена молбата на А. Исмаил за предоставяне на международна закрила.
За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че А. Исмаил не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че причината за нежеланието на чужденеца да се завърне в страната му на произход е това, че той търси по–добри икономически условия за живот.
Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Исмаил и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Посочена е и възможността чужденецът да се засели в друг район на Ирак, където обстановката е по – спокойна. Решението е правилно.
Неоснователни са касационните оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон.
Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). А. Исмаил не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини.
Правилно е прието, че в процесния случай се касае за лице, което търси по – добри икономически условия за живот – т. е. икономически мигрант. Видно от заявеното от А. Исмаил в проведеното с него интервю, преди да напусне родината си той е живял в населено място, близо до [населено място] (Дахок) в И. К, като е притежавал магазин – маркет, който все още работи. Отделно от това, чужденецът работел и в отдел „Охрана“ към пешмергите, поради и което бил получил само един път заплаха от ДАЕШ по телефона. Именно поради тази единствена заплаха той решил да напусне страната си на произход. Отделно от това, следва да се посочи, че целта на А.. Исмаил била достигането на Германия, поради което след навлизането му на територията на Р. Б, той преминал през Сърбия и достигнал Румъния, където бил заловен и върнат на наша територия. Както правилно е приел административният съд, от така разказаната бежанска история ясно личи, че в процесния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически мигрант.
Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като А. Исмаил не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспорения акт и в тази част. Както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Към днешна дата следва да бъде отчетено и обстоятелството, че през декември 2017 година Ирак обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка „Ислямска държава“ в продължение на три години.
В заключение следва да се посочи, че въз основа на представената пред касационната инстанция справка от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, вх. № МД-639 от 17.09.2018 г., относно актуалното положение в страната и възможностите за вътрешно разселване, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От справката се установява, че в Ирак вътрешният конфликт не е на такова ниво, че да е налице пряка и непосредствена опасност за живота на касатора. Общата обстановка по сигурността, специално в автономната област И. К, е стабилна. Административният съд също е посочил, че в Ирак са налице райони, които са спокойни и съществува възможност за вътрешно разселване. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви.
По тези съображения, и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 830 от 04.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1025/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване.