Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Л.Г от [населено място] срещу решение № 7434 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 10006 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-347 от 08.08.2017 г. на Директора на ТД на НОИ - София град.

Изложените съображения за необоснованост на съдебното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София - град е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Л.Г от [населено място] срещу решение № 1040-21-347 от 08.08.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град, потвърждаващо разпореждане № 214-00-4901-6 от 01.03.2017 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по нейно заявление вх. № 214-00-4901-6 / 17.08.2015 г., с мотиви, че към датата на подаване на заявлението е упражнявала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

За да постанови решението си, Административен съд София - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване...