Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З.М против решение № 710 от 27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3215/2017 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – зам. кметът на О. К, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на З.М против заповед № 741/02.10.2017 г. на зам. кмета на О. К, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне септична яма, находяща се в УПИ ХVІ-149, кв. 8 с. Р., О. К.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон. Като фактически основания за издаване на административния акт е посочено, че строежът – септична яма не отговаря на санитарно-хигиенните норми, а като правно основание са посочени разпоредбите на...