Образувано е по жалба на „Г.М.“ ЕООД, представено от адв. Г.С, срещу решение № 1573/09.03.2018г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 8195/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Р-505/32-1888858/10.07.2017 г. на директора на Агенция „Митници“. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на първоинстанционния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към познавателната дейност на съда за констатацията му, че предмет на приписваното на дружеството нарушение е акцизна стока, а соченият в мотивите на съдебния акт денатуриран алкохол представлявал освободена от акциз стока. Възразява против изводите на съда за компетентност на издателя на акта – заемането на длъжността директор на Агенция „Митници“ не се установявало с представеното копие от трудов договор, а и липсвали доказателства за съгласуване на назначаването му с министър-председателя. Описва динамичния фактически състав по издаване и по оспорване на наказателното постановление, с което е наложено наказание за тежко нарушение, послужило като основание за отнемане на лиценза за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки с решението на директора на Агенция „Митници“. Иска отмяната на решението и обявяване на нищожност на административния акт, а евентуално отмяната му.
Ответникът по касация директора на Агенция „Митници“ отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспореното пред АССГ решение на директора на Агенция „Митници“ е разпоредено отнемане на лиценза на лицензирания складодържател „Г.М.“ ЕООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието на лиценза. Фактическо основание за наредената правна промяна е извършването от лицензирания складодържател на тежко нарушение по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС, установено с влязло в сила наказателно постановление. Правно основание са разпоредбите на чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС и чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС.
За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел за установено, че на жалбоподателят е бил издаден лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки. Констатирал е, че с влязло след оспорване пред Районен съд Ихтиман и Административен съд София-област наказателно постановление № 67/2014/2015 г., издадено от директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“, на „Г.М.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер 211 200 лева, съизмерена с дойния размер на дължимия акциз за стоката предмет на нарушението – 10 000 литра етилов алкохол, денатуриран, с действително алкохолно съдържание по обем 96 %vol и са отнети в полза на държавата предмета и средството на нарушението.
Според съда административният акт е издаден от компетентния орган по чл. 53, ал. 3 ЗАДС директора на Агенция „Митници“; при издаването на акта не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и решението съответства на материалния закон и на целта му. Заключил е, че са осъществени материалните предпоставки за отнемане на лиценза и за прекратяване на действието му, тъй като условията, на които следва да отговаря складодържателя трябва да съществуват през целия период на действие на лиценза. Към тези условия се отнасяло това по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС за липса на тежко или повторно нарушение по този закон. Определил е като тежко по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС, нарушението, за което жалбоподателя санкциониран с наказателно постановление № 67/2014/2015 г. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.
Административният съд правилно е определил предмета и обхвата на доказване. В кръга на познавателната му дейност са включени своенето от жалбоподателя на лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки и извършването на тежко нарушение по ЗАДС. Първият обхват е извън обхвата на доказване, тъй като е безспорен /вж. чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/. Вторият е установен с наказателно постановление № 67/2014/2015 г. и съдебните актове по оспорването му. Не е правно или доказателствено релевантен в производството по оспорване на заповедта за отнемане на лиценза и за прекратяване на действието му фактът за стоката, предмета на тежкото нарушение по ЗАДС.З и е без значение за правилността на съдебния акт посочването на предмета на нарушението като денатуриран, вместо като неденатуриран етилов алкохол.
Извършването на тежко нарушение на ЗАДС е материалноправна пречка за придобиване на качеството лицензиран складодържател /вж. чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС/. Възникването на пречката по време на действието на лиценза за управление на данъчен склад е основание за отнемане на лиценза, въведено с чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС. Отнемането на лиценза е юридически факт, пораждащ правомощието да се нареди прекратяване на действието му.
Основателен, макар и не по съображенията от касационната жалба, е доводът за липса на компетентност у издателя на утежняващия административен акт, който порок на акта съдът да е пропуснал да възприеме.
Правомощието да нареди отнемане на лиценза и прекратяването на действието му е на директора на Агенция „Митници“ – чл. 53, ал. 3 ЗАДС. Качеството директор на Агенция „Митници“ на издателя на оспореното пред АССГ решение е установено с копие от трудов договор. Трудовият договор е основание за възникване на трудовото правоотношение /вж. гл. V, раздел I от КТ/ или с него се урежда съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало от избор или конкурс /чл. 107 КТ/. Доводите на касатора са за незавършен фактически състав по възникване на трудово правоотношение заради недоказаност на дължимото според чл. 9, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) съгласуване на назначаването на директора на Агенция „Митници“ с министър-председателя.
С арг. от чл. 74, ал. 1 КТ отсъствието на дължимото съгласуване при назначаването на директора на агенцията сочи на противоречие на трудовия договор със закона и е основание за недействителност. Вън от хипотезата на приемане на работа на работник, който не е навършил допустимата то КТ възраст, недействителността на трудовия договор се обявява от съда по реда на глава осемнадесета /вж. чл. 74, ал. 2 КТ/. Недопустимо е при преценката за законосъобразност на индивидуалния административен акт съдът да се произнесе преюдициално по действителността на трудовото правоотношение на издателя му /на недействителността не могат да се позовават и страните по трудовото правоотношение до обявяването ѝ от съда и връчване на решението за обявяването/. Основателно е ценен като писмено доказателствено средство трудовия договор.
Пропуск на съда е да довърши познавателната си дейност и да приложи правилата за доказателствената тежест. Макар с разпореждане от 04.10.2017 г. да е указал на ответника да представи акт за назначаване и акт за встъпване в длъжност, съдът се е ограничил до констатацията за издаване на акта от компетентния орган – директора на Агенция „Митници“. Всъщност естествено продължение на процесуалното му действие от 06.10.2017 г., което е основано на правилото на чл. 171, ал. 4 АПК, е да установи съществуване на възникнало от трудов договор правоотношение с издателя на акта по трудовия договор от 11.05.2017 г., класиран на л. 215 от делото, но да изключи от установените факти началото на изпълнението на задълженията на служителя по правоотношението. Визираният в разпореждането акт за встъпване в длъжност е свидетелстващият документ по чл. 63, ал. 4 КТ, чието съставяне е дължимо за удостоверяване на постъпването на служителя на работа. Значението на удостоверяването е заради правилото на чл. 63, ал. 3 КТ, според което работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на документите по чл. 63, ал. 1 КТ, а ако не го стори трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. Освен в нарочен свидетелстващ документ, отбелязване за постъпването на работа не се съдържа и в документа на трудовия договор.
С издаването на решение № Р-505/32-1888858/10.07.2017 г. директорът на Агенция „Митници“ е изпълнил задължение по трудово правоотношение, което представлява и упражняване на властническо правомощие, елемент от публичната функция на длъжността, но без да е удостоверено във формата за доказване по чл. 63, ал. 4 КТ постъпването му на работа.
При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на администрацията е да установи компетентността на издателя на акта. Компетентността не е доказана с установяване на основанието за възникване на правоотношението, част от чието съдържание е задължението на служителя да упражни правомощието по чл. 53, ал. 1 ЗАДС, щом не е удостоверено постъпването на служителя на работа. Издаденият от некомпетентен орган административен акт е нищожен. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и прогласяване на нищожността на решението на директора на Агенция „Митници“.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1573/09.03.2018г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 8195/2017 г. и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № Р-505/32-1888858/10.07.2017 г. директорът на Агенция „Митници“. Решението не може да се обжалва.