Образувано е по касационна жалба на Д.Ц, чрез нейния пълномощник срещу решение №37/15.01.2018 г. по адм. д. № 1373/2017 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба-началникът на СГКК-Варна, И.К и К.С не вземат становище.

Ответникът Д.Б чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу промяна в кадастралния регистър за имот с идентификатор 10135.1504.56.1.6, изразяващ се в заличаване на Д.Ц, И.К и К.С по заявление вх. № 01-7714/12.01.2017 г. за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти и вписването на Д.Б и Е.Б като собственици на на посочения имот на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Изменението е извършено от компетентен за това орган, не се установяват допуснати съществени административнопроцесуални нарушения. В хода на производството по заявлението за изменение са събрани релевантните за изясняване на фактите доказателства и е зачетено правото на участие в производството на заинтересованите страни. Твърденията на жалбоподателката за наличие на съсобственост върху имота, по отношение на който е извършена обжалваната промяна, не са подкрепени с доказателства. Не се доказват твърденията й за собственост върху по-голям по площ имот, нито за съсобственост, учредена или призната след датата на влизане в сила на представеното в преписката съдебно решение по чл. 7 от ЗВСВОНИ. От представеното съдебно решение по чл. 7 от ЗВСВОНИ се установява, че правото на собственост на жалбоподателката и заинтересованите страни Константинова и Савова като наследници на починалия й съпруг Ц.Ц е отречено с влязлото в сила съдебно решение.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всичките доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото.Такава е и фактическата констатация, че имотът, предмет на изменението, е идентичен с този, предмет на представените съдебни решения. Налице е идентичност и между страните по гражданските дела и тези по настоящето административно дело. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че са осъществени релевантните факти по чл. 53а, т. 1 ЗКИР за постановяване на процедираната от административния орган промяна е законосъобразен и се споделя и от настоящата инстанция. Налице е основание за изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри. С представеното и влязло в сила на 22.05.2007 г. съдебно решение на Д.Б е възстановен процесният имот, като Д.Ц и Ц.Ц са осъдени да предадат на Д.Б и Е.Б владението върху същия. Решението е вписано в книгите по вписванията на 20. 10. 2010 г. и е издаден нотариален акт. В хода на административното и съдебното производство касаторката не е представила доказателства за нейни съсобствени или други вещни права върху имота, предмет на промяната. В този смисъл неоснователни са доводите й за наличие на противопоставими права, както и тези за различна квадратура. Както се посочи по-горе, е налице идентичност на имота по процедираната промяна и този, предмет на гражданските дела. На това сочи и представеното извънсъдебно споразумение между касаторката Д.Ц, И.К и К.С от една страна и Д.Б от друга

Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу срещу промяната в кадастралния регистър за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1504.56.1.6, Административен съд Варна е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани разноски в размер на 600 /шестотин/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №37/15.01.2018 г. по адм. д. № 1373/2017 г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Д.Ц да заплати на Д.Б направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестотин/ лв. Решението е окончателно.