Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И.Г, чрез адвокат В.Г, против решение № 1857/21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 5244/2016 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата и против заповед на кмета на район „Люлин“ Столично община, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от нея пред съд заповед. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата, кмет на район „Люлин”, Столична община, редовно призован не се явява, не се представлява по делото и не взема становище по касационната жалба.
Ответниците Б.Г, К.Г и А.Г, последните двама действащи чрез законния си представител И.Г не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на И.Г против заповед № РЛН16-РД09-301 от 15.04.2016 г. на кмета на район „Люлин”, Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 7, т. 9 и ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/ и чл. 33, ал. 1, т. 1, т. 6, т. 8 и ал. 2 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е наредена отмяната на заповед за настаняване и разпоредено прекратяване на наемното правоотношение между Столична община, район „Люлин“ и жалбоподателката за апартамент общинска собственост. От фактическа страна административният орган е приел, че към датата на издаване на заповедта Тасева не обитава жилището, а живее при съпруга си, не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, тъй като съпругът и притежава собствен имот, има неплатени задължения към „Топлофикация – София” ЕАД за периода м. юли 2014 г. до м. октомври 2015 г. и към „Софийска вода” АД към 31.01.2016 г.
С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожна оспорената заповед в частта и, с която е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-И-011/10.09.2002 г. и е отхвърлил жалбата в останалата и част, досежно прекратеното наемно правоотношение като е приел, че оспорения административен акт в тази му част е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимия материален закон.
В частта му, с която е прогласена нищожността на заповед за настаняване № ЖН-04-И-011/10.09.2002 г. на кмета на район „Люлин“, Столична община решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната от И.Г част решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 9 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или консумативите за повече от три месеца, съответно при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище и на други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1. Условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем според чл. 45а ЗОбС се определят с наредба на общинския съвет, в случая с Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец – чл. 46, ал. 2 от с. з.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон.
В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като изрично съдът е обсъдил и наведените от страните доводи. Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на страната с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение.
Приетото от административния орган, че са налице задължения за заплащане на дължими се консумативни разноски за повече от три месеца към „Топлофикация – София” ЕАД е установено от представените по делото, включително и от жалбоподателката доказателства, както правилно е прието в обжалваното решение. От извършеното дължимо плащане след постановяването на съдебното решение не следва неговата неправилност.
Както правилно е прието от първоинстанционния съд, налице са и предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС, съгласно която наемните правоотношения се прекратяват, ако са отпаднали условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, на която разпоредба се основава оспорената пред съда заповед. Герова има сключен граждански брак на 07.06.2008 г., съпругът и има собствено жилище, при което съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата жалбоподателката не отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище. Тези новонастъпили след настаняването в общинското жилище обстоятелства не са декларирани от Герова съгласно изискването на Наредбата пред органа по настаняване, а както правилно е прието от съда в обжалваното решение, извършеното разпореждане от съпруга след издаване на оспорената пред съда заповед не може да основе нейната незаконосъобразност при неправилно приложение на закона.
Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че по делото не е установено наличието на третата законова предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение, тази по чл. 33, ал. 1, т. 8 от Наредбата, приложима съгласно чл. 46, ал. 1, т. 9 ЗОбС, а именно необитаване на жилището в период повече от 6 месеца. В хода на административното производство по несъмнен начин, видно от представените по делото констативни протоколи, е установено наличието на тази законова предпоставка, а именно че след сключване на граждански брак жалбоподателката е напуснала наеманото жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че установените от административния орган факти и обстоятелства, относими към приложението на чл. 33, ал. 1, т. 8 от Наредбата, във вр. с чл. 46, ал.,, 1, т. 9 ЗОбС не са оборени в хода на съдебното производство.
Ако и в хода на съдебното производство да е извършено погасяване на задълженията, основали приложението на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС, то липсва законова възможност за неприлагането на чл. 46, ал. 1, т. 7 и т. 9 от с. з., тъй като за законосъобразността на заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение е достатъчно да са налице предпоставките на което и да е основание по чл. 46, ал. 1 ЗОбС, ако тя се основава на него.
Ирелевантни са доводите в касационната жалба, че Герова към момента отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище. Преценката за наличието на законовите предпоставки за това може и следва да бъде извършена в самостоятелно административно производство, по подадено от нея искане. Съгласно чл. 46, ал. 3 и 4 ЗОбС това обстоятелство е относимо при прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 и при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение и е неотносимо в случая.
С оглед изложеното обжалваното решение като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1857/21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 5244/2016 г. по описа на Административен съд София град в обжалваната му част, с която е отхвърлена жалбата на И.Г срещу заповед № РЛН16-РД09-301/15.04.2016 г. на кмета на район „Люлин“, Столична община в частта и, с която е прекратен сключения с нея договор за наем от 13.07.2005 г. Решението не подлежи на обжалване.