Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане с пр. осн. чл. 239, т. 5 АПК на А.Ч от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение № 3421/19.03.2018 г. по адм. дело № 656/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение. Обосновава искането си с обстоятелството, че неправилно й е отказано правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ответникът – директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София – град не изразява становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия като прецени доводите на страните и данните по делото намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 6775/03.11.2016 г. по административно дело № 6178/2016 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на А.А. от [населено място] срещу Решение № 2153-21-169/19.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) София - град, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № [номер]/23/29.03.2016 г. на длъжностно лице по „ПО” при ТП на НОИ. С това разпореждане на А.Ч е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО.

Решението на първоинстанционния административен съд е било обжалвано с касационна жалба от А.А. (вече с фамилия Чернева) и по съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.

С Решение № 3421/19.03.2018 г. по адм. дело № 656/2017 г. на ВАС, тричленен състав на шесто отделение, съдът е оставил в сила Решение № 6775/03.11.2016 г. по административно дело № 6178/2016 г. на Административен съд София - град.

Настоящото съдебно производство е образувано по реда за отмяна на влязло в сила съдебно решение на тричленен състав на ВАС (уточнение в открито съдебно заседание на 18.10.2018 г. по делото). По своята правна същност отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове.

Основанията за отмяна са лимитативно разписани в чл. 239 АПК, което от своя страна очертава и правораздавателната компетентност на Върховния административен съд да допусне отмяната. Когато заинтересованата страна се позовава на едно или няколко отменителни основания, тя трябва да ги докаже.

В случая молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 5 АПК. Видно от текста на нормата съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По същество се касае до установяване на правилата довели до лишаване на страната от възможността да участва лично или чрез повереник при разглеждане на делото. За основателността на искането за отмяна в посочената хипотеза, не е необходимо страната да докаже, че нарушаването правото й на участие в делото е довело до постановяване на неправилното решение.

Видно от протокол от открито съдебно заседание от 12.02.2018 г. по адм. д. №656/2017 г. по описа на ВАС, шесто отд., молителката е участвала лично и е ангажирала относимите според нея доказателства в подкрепа на твърденията, за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.А.Ч не е била лишена от правото да бъде изслушана по същество на спора и да обоснове своята защитна теза.

При тези съображения следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила Решение № 3421/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 656/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и молбата на А.Ч следва да се отхвърли.

Водим от горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Ч от [населено място] с пр. осн. чл. 237 във вр. с чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 3421/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 656/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно.