Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаЕ. М. по адм. дело № 8512/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-Шумен, подадена чрез процесуален представител служител с юридическо образование Герджикова срещу решение №109 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 192/2021 г. по описа на Административен съд -Шумен, с което по жалба на Н. Г. е отменен изричен отказ обективиран в писмо с изх. № ОА-298-1/13.05.2021г., формиран по заявление на Господинова с вх. АД-298/26.04.2021г. подадено на основание § 7 от ПЗР на Закона за държавния служител (ЗДСл) за заемане на предишната си длъжност. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Н. Г., чрез процесуален представител, оспорва жалбата в писмен отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество e неоснователна, поради следното:

Няма спор относно установените релевантни за спора факти. Служебното правоотношение на Господинова като държавен служител „началник отдел“ в отдел „Контрол на околната среда“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ - Шумен е прекратено със Заповед № ЧР-89/18.11.2020г., поради заемане по силата на трудово правоотношение на длъжността директор на РИОСВ - Шумен.

В последствие със Заповед № 716/ 21.04.2021г. трудовото правоотношение на ответницата по касация е прекратено и същата е поискала да бъде назначена отново като държавен служител – началник на сочения по -горе отдел в РИОСВ - Шумен.

С оспореното пред първоинстанционния съд писмо, подписано от инж. Р. Г., в качеството му на изп. Директор на РИОСВ - Шумен - е отказано издаване на акт за възникване на служебно правоотношение – поради липса на правомощия. На лицето е указано, че следва да упражни правата си след назначаване на титуляр на длъжността директор на РИОСВ.

Правилно съдът е приел, че в случая сме изправени пред хипотезата на изричен отказ по смисъла на чл. 59 от АПК, тъй като административният орган е сезиран надлежно, налице са фактическите предпоставки за произнасяне и е налице задължение за административния орган да се произнесе. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че липсва хипотезата на изричен отказ, а се касае за изричен отказ да бъде разгледано по същество отправено до него искане по чл.197 АПК. Както правилно е възприел първоинстанционния съд, касае се за мотивиран отказ да бъде издаден акт за възникване на служебно правоотношение/ а не да бъде разгледано отправеното до него искане/ поради липса на правомощия.

Изводът на АС-Шумен за незаконосъобразност на изричния отказ на касатора е правилен, като касационната инстанция споделя изцяло доводите, изложени от съда в тази насока, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Налице са всички законови предпоставки на нормата на § 7 от ПЗР от ЗДСл. Цитираната разпоредба е императивна и представлява гаранция за правото на държавния служител след прекратяване на мандата или пълномощията да продължи да упражнява предишната държавна служба или да му бъдат предложени други подходящи в същата администрация. В хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗДСл във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, законовото задължение на административния орган да възстанови служителя на заеманата длъжност или да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание, както и дали към момента на назначаването на тази длъжност служителят е отговарял на изискваното образование.

Обосновано, с оглед приложената към делото Заповед № 717/21.04.21г. на министъра на околната среда и водите е изводът на съда, че Р. Г. не е назначен с ограничена компетентност да изпълнява временно задълженията директор на РИОСВ-Шумен, поради което в кръга на правомощията му е да издаде отказания акт.

Предвид изложеното правилна е преценката на административния съд, че оспореният изричен отказ е постановен в нарушение на материалноправната норма на § 7 от ПЗР на ЗДСл, което е довело до отмяната на акта и връщането на преписката на административния орган за произнасяне.

Предвид изложеното оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да се остави в сила. Разноски не се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №109 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 192/2021 г. по описа на Административен съд -Шумен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров