Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молбата на М. М. Ж.,Ж. М. Ж. и С. М. Ж. за отмяна на влязлото в сила решение №610/11.05.2011г.,постановено по гр. д.№2178/2010г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителите иск за предаване владението на УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място] ведно с построените в него две двуетажни сгради и производството по този иск е прекратено като недопустимо. Със същото решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от молителите иск за изкупуване на 634/1940 ид. части от УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място] и на построената в северозападната част двуетажна жилищна сграда на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото молителите са открили ново доказателство, удостоверяващо наличие на новооткрито обстоятелство, а именно, че не съществува изследваният от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза регулационен план на [населено място],одобрен със заповед №333/18.03.1980г.,а съществува кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №2783/26.07.1979г. Твърдят, че изводът на съда, че имотът не е нанесен като самостоятелен в действащия ЗРП,одобрен със заповед №333/18.03.1980г. обосновава необходимостта от отмяна на решението при наличието на данни за друг план на населеното място.

В писмена защита ответникът по молбата [фирма]-гр.Д. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

С определение №285/27.07.2012г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява представеното с молбата за отмяна писмо изх.№9400-260/1/,издадено от [община] на 27.02.2012г.,съдържащо изявление на кмета на общината, че не съществува кадастрален и регулационен план на Д., който да е бил одобрен със заповед №333/18.03.1980г.,а действащият кадастрален и регулационен план на селото е одобрен със заповед №2783/26.07.1979г.

В решението, отмяна на което се иска, е прието, че предявеният ревандикационен иск е недопустим, тъй като предявилите иска лица е следвало да поискат попълване на възстановения им имот, индивидуализиран със заповед №1035/1992г. по недействащ план и следва след определяне на неговите пространствени граници и изменение на регулационния план по смисъла на §1 ДР ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. същият ще може да бъде предмет на защита чрез иска по чл. 108 ЗС,а дотогава липсва годен обект и предявеният иск се явява недопустим. Действително в една от изслушаните по делото експертизи е посочено, че действащият регулационен план на селото е одобрен със заповед №333/18.08.1980г. В същата експертиза на в. л.Р.П. обаче е посочено също така, че изводът за идентичност на имотите се основава на представената с исковата молба скица №114, издадена на 07.03.2008г. от [община],в която се съдържат данни за наличието на заповед №2783/26.06.1979г. Освен това съществуващият кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със заповед №2783/26.07.1979г. е посочен и в съдебно-техническата експертиза на в. л.Б.,О. и Н. от 27.03.2009г.,вкл. на комбинираната скица към тази експертиза, както и в представеното по делото писмо №1570/08 на началник отдел “Приемна” при Администрацията на МС. Освен това заповед №2783/26.07.1979г. е била и оспорена в производството досежно нейната автентичност, което обстоятелство изрично е посочено в решението на първоинстанционния съд.

Тези констатации сочат на първо място, че наличието на заповед №2783/26.07.1979г. е било известно както на молителите, така и на съда в хода на производството по делото и позоваването на тази заповед от страна на молителите е могло да бъде извършено своевременно, вкл. чрез оспорване на заключението на в. л.П. досежно констатацията й за действащия регулационен план на населеното място.

Освен това обстоятелството, че посочената от вещото лице в заключението заповед не съществува не е от съществено значение за изхода на правния спор при липсата на данни имотът да е бил нанесен като самостоятелен след неговото възстановяване, което е основното обстоятелство, имащо значение в настоящия случай и за което данни в представеното с молбата писмо не се съдържат.

И тъй като представеното с молбата доказателство не съдържа данни за съществуването на обстоятелства, които да не са били известни на страната и на съда и да не са били съобразени поради тази причина при постановяване на решението, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от М. М. Ж.,Ж. М. Ж. и С. М. Ж. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. М. Ж.,Ж. М. Ж. и С. М. Ж. молба за отмяна на влязлото в сила решение №610/11.05.2011г.,постановено по гр. д.№2178/2010г. по описа на Варненския окръжен съд.

Председател:

Членове: