8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 31.01.2025 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1368 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД чрез процесуален представител юрисконсулт В. Т. срещу решение № 1504 от 14.03.2024 г. по в. гр. дело № 11093/2022 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав, с което след отмяна на решение № 9291 от 17.08.2022 г. по гр. дело № 26647/2021 г. на Софийски районен съд, 169 състав ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на Е. Г. С. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер 22 282,54 лв. – част от застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за имуществена застраховка със застрахователна полица № 0811190160007465 за пакетна застраховка „Дом“, валидна за периода от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г., по щета №[ЕИК]/18.02.2020г., за причинени вреди на собствения на ищцата недвижим имот - апартамент, намиращ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вследствие на настъпило 14.02.2020 г. застрахователно събитие - вандализъм, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 491,32 лв. - разноски за първоинстанционното производство, и сумата 1 645,66 лв. - разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? - противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС и др.
2. Дължи ли застрахователят по доброволна имуществена застраховка изплащане на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие по волята на страните изначално /при сключване на застраховката/, изрично /фактическият състав на конкретната хипотеза е точно и ясно визиран/ и надлежно /писмено уговорено в Общите условия, които са неразделна част от договора за застраховка/ е изключено от застрахователното покритие /т. 12.9 от Общите условия/, като горните обстоятелства са безспорни между страните и категорично доказани в хода на съдебното производство? – противоречие с решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.
3. Следва ли чл. 20а ЗЗД да намира приложение при договорите за доброволно имуществено застраховане по отношение на частите от същите, които не са нищожни по смисъла на закона? – противоречие с решение № 60033/03.06.2021 г. по дело № 614/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60292/02.09.2022 г. по дело № 4050/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 28/01.03.2017 г. по дело № 60094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о.
Касаторът поддържа също, че произнасянето на ВКС по посочените въпроси би допринесло и за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и за развитието на правото в тази насока.
Ответницата Е. Г. С. от [населено място] /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Л. Ц. оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като СГС е разрешил процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на касатора, свързани с застрахователното събитие и твърденията, че то представлява непокрит риск съгласно Общите условия, както и е извършил преценка на всички доказателства, събрани по делото и е обсъдил доводите на страните в съответствие с практиката на ВКС. Относно втория материалноправен въпрос поддържа, че не е коректно зададен, като по делото не са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, на които се позовава касаторът, същите не са категорично доказани, за да е налице хипотезата на т. 12.9 от Общите условия, както и че по делото е доказано, че щетите са настъпили в резултат на действията на лица, допуснати в имота не от неговия собственик, а от частен съдебен изпълните и от назначения пазач на намиращите се в жилището движими вещи на предишния собственик при изпълнение на процедурата по въвод във владение, като застрахователното събитие е настъпило на 14.02.2020 г., т. е. в срока, определен от ЧСИ за изнасяне на вещите. По отношение на третия материално правен въпрос ответницата излага, че не са наведени конкретни доводи за решаване на делото в противоречие със задължителната практика на съдилищата, както и че самият въпрос е зададен некоректно, тъй като въззивният съд не е обсъждал и коментирал приложимостта на чл. 20а ЗЗД, а е съобразил Общите условия, обсъдил ги е и въз основа на събраните доказателствата е установил, че не е налице твърдяната хипотеза на т. 12.9 от Общите условия за непокрит риск. В подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата релевира и доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 КЗ със застрахователна полица № 081119016007465, валидна за периода от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г., по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора застрахователна сума – 201 000 лв., имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на недвижим имот - апартамент 19, намиращ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] за периода на действие на договора. Констатирал е, че сключеният договор за застраховка е действителен, като съгласието на страните е обективирано в предвидената от КЗ писмена форма за валидност съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ. Приел е, че покритият риск по застрахователния договор е настъпването на вреди вследствие на вандализъм, предвиденият лимит за този риск е до 20% от общата застрахователна сума за движимото и недвижимо имущество. Установил е също, че ищцата Е. Г. С. е собственик на застрахования недвижим имот, същата е въведена във владение на имота с протокол за принудително отнемане на недвижим имот - въвод във владение от 05.02.2020г. по изп. дело № 20198530400321 по описа на ЧСИ А. Д. с район на действие СГС, като в протокола е отразено, че в имота са се намирали вещи на предишния собственик, за пазач на които вещи е назначен И. Д. И. и е определен срок за изнасянето им до 20.02.2020 г.
За да направи извод, че е настъпило уговореното застрахователно събитие в срока на застрахователния договор, съдебният състав е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели А. Т. П. и Д. И. Ч. и въз основа на тях е установил, че имотът е бил в изрядно състояние, но през м. февруари 2020 г. при изнасяне на багажа от апартамента от бившия собственик с помощта на негови приятели са причинени щети – дупки на гипсокартона, пробиване на стъклопакета и PVC дограмата с бормашина, строшени плочки на стълбите. След подаденото от ищцата до застрахователя искане за изплащане на застрахователно обезщетение поради настъпило на 14.02.2020 г. застрахователно събитие – вандализъм, и извършен от експерт на застрахователя оглед на имота, е съставен протокол за опис на повреденото или унищожено имущество по щета №[ЕИК]/18.02.2020 г., в който са описани констатираните щети, и застрахователят е платил на ищцата застрахователно обезщетение в размер 12 601,80 лв. по процесната щета, което по същество представлява извънсъдебно признание за настъпилото застрахователно събитие в срока на застрахователния договор, претърпените вреди, както и причинно-следствената връзка между тях.
Съдебният състав е приел за неоснователно възражението на ответника по иска /настоящ касатор/ за наличието на изключен риск по т. 12.9 от Общите условия към застрахователния договор, съгласно която клауза застраховката не покрива щети, настъпили в резултат на умишлени действия на застрахования, негов съпруг, роднини по права линия, лица, работещи под негов контрол, служители или съдружници, както и други лица, които живеят с него в едно домакинство, или лица, които са допуснати до застрахованото имущество със знанието или съгласието на първите. Въззивната инстанция е изложила съображения, че в случая щетите са настъпили в резултат на действия на лица, които са допуснати в имота не от неговия собственик и застраховано лице, а от назначения в изпълнителното производство за въвод във владение пазач на намиращите се в жилището движими вещи на предишния собственик с цел изнасянето им.
За да определи застрахователното обезщетение в размер 34 884,34 лв., въззивният съд е съобразил константната практика на ВКС, обективирана в цитираните във въззивното решение съдебни актове и е взел предвид средните пазарни цени на увреденото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-оценителната експертиза. От определената сума съдебният състав е приспаднал доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер 12 601,80 лв., поради което е заключил, че е останала дължима част от застрахователното обезщетение в размер 22 282,54 лв.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от него процесуалноправен въпрос е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос не е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е обсъдил събраните доказателства и въведените от страните твърдения, възражения и правни доводи.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория, формулиран от касатора, материалноправен въпрос. Въпросът съдържа твърдението на касатора, че страните не спорят относно обстоятелствата, представляващи изключен риск от застрахователното покритие /чл. 12.9 от Общите условия/ и че същите са доказани в хода на съдебното производство. Във въззивното решение съдебният състав в съответствие с практиката на ВКС е разгледал правоизключващото възражение на ответника по иска за недължимост на застрахователно обезщетение поради наличието на изключен риск, обсъдил е клаузата на т. 12.9 от Общите условия към застрахователния договор, предвиждаща изключен риск, но въз основа на представените доказателства е приел, че в случая щетите са настъпили в резултат на действия на лица, които са допуснати в имота не от застрахованото лице - собственик на апартамента, а от назначения в изпълнителното производство за въвод във владение пазач на намиращите се в жилището движими вещи на предишния собственик, поради което е направил извод за неоснователност на възражението на застрахователя. Несъгласието на касатора с направените от съда въз основа на извършената преценка на доказателствата фактически и правни изводи, не може да обуслови допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на третия материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че също не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях, като спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки при възникнали спорове между страните следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения. С оглед на това, съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. В конкретния случай въззивният съд не е отрекъл наличието на уговорена клауза за изключен риск, приел е, че сключеният между страните договор за застраховка е действителен, съобразил е по същество дадената в Общите условия дефиниция за покрития риск В1 Вандализъм и е анализирал клаузата на т. 12.9 от Общите условия към застрахователния договор, предвиждаща изключен риск, като съобразно константната практика на ВКС е зачел задължителната сила на договореното между страните. Изводът, че не е налице изключен риск по смисъла на т. 12.9 от Общите условия, не е направен при игнориране и незачитане на посочената клауза, а е направен след обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и установяване на обстоятелството, че лицата, причинили щетите в застрахования апартамент, са допуснати в имота не от застрахованото лице - собственик на апартамента, а от назначения в изпълнителното производство пазач на намиращите се в жилището движими вещи на предишния собственик.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
Предвид липсата на твърдените предпоставки по чл. 280 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба направените разноски за касационно производство в размер 2 410 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1504 от 14.03.2024 г. по в. гр. дело № 11093/2022 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Е. Г. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 410 лв. /две хиляди четиристотин и десет лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.