О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 319София, 31.01.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1677/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), [населено място] срещу решение № 415 от 08.04.2024 г. по в. гр. д. № 2898/2023 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 655 от 31.05.2024г., в частта, с която, след частична отмяна на решение № 106 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 42/2023 г. на Видински окръжен съд, предявеният от Ц. Ж. Д. от [населено място], обл. Видин срещу сдружението-касатор иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. Ж. Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.03.2018 г., е уважен до размер на сумата 20 000 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че ищецът, в качеството му на брат на починалия в процесното произшествие К. Ж. Д., е активно материалноправно легитимиран по предявения иск, като счита за недоказани и двете кумулативни предпоставки, визирани в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Подробно аргументира становището си, че нито съществувалата между дамата братя близост в отношенията се характеризира с изключителност, нито претърпените от ищеца вреди по интензитет и продължителност надхвърлят обичайните при смърт на близък от тази степен на родство. Релевира изрично оплакване и относно началния момент, от който е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че такава се дължи от датата на извънсъдебното предявяване на претенцията на ищеца към НББАЗ – 06.10.2020 г., а не от датата на увреждането, както е приел решаващият състав.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд; 2. Задължен ли е съдът да формира крайните си изводи на установени по делото факти; 3. Може ли съдът да приеме за доказани факти, за които страната, чиято е тежестта на доказване, не е провела пълно и главно доказване; 4. Кой е началният момент, от който Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в качеството си на представително национално бюро, дължи законна лихва при изплащане на присъдените суми за обезщетения“.

Като релевантна практика в подкрепа на заявеното основание касаторът посочва съответно: Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС – за първия въпрос; Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – за втория и третия въпрос и решение № 50102 от 20.10.2022 г. по т. д. № 1428/2021г. на ВКС, II т. о. – за четвъртия въпрос.

Ответникът по касация – Ц. Ж. Д. от [населено място], обл. Видин – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.07.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че: На 08.03.2018 г., по вина на турския гражданин Г. А., е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на лицето К. Ж. Д. – брат на ищеца; За управлявания от виновния водач пътен състав, включващ влекач и полуремарке, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с турска застрахователна компания, която няма представител и кореспондент на територията на Р. Б. На 06.10.2020 г. ищецът е подал заявление до НББАЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, на което, на основание чл. 496, ал. 2, т. 2 „а“ КЗ, е получил отказ с писмо изх. № 1-1751 от 13.10.2020 г.

По отношение деянието, неговата противоправност и вината на застрахованото лице решаващият състав е съобразил влязлата в сила присъда от 01.12.2021 г. по н. о. х. д. № 149/2020 г. на Видински окръжен съд, частично изменена с решение на Софийски апелативен съд, потвърдено от Върховен касационен съд.

Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат. Приел е, че съобразно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в случая са налице предпоставките за присъждане на такова обезщетение, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Н. и В. В. се установява, че между ищеца и починалия му брат е съществувала изключително трайна и дълбока емоционална връзка, както и че от смъртта на брат му са му причинени сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания, надхвърлящи обичайните.

Изводът за съществувала особено голяма емоционална и духовна близост между ищеца и неговия брат е направен с оглед обстоятелството, че: братята са се виждали редовно; посрещали са заедно празниците; помагали са си; ищецът е бил предоставил на починалия си брат жилище, в което да живее; имало е период от време, когато са живеели заедно в един апартамент; имали са и общ бизнес, който впоследствие е продължен само от починалия; двамата братя са имали собствени семейства, като децата са им били много близки; ищецът е имал доминиращо присъствие в живота на брат си, който се допитвал до него за всичко; ищецът е преживял тежко смъртта на брат си – затворил се е в себе си, настъпила е промяна в емоционалното му състояние; направил е паметник на брат си и често го посещавал. Решаващият състав е посочил, че съобразява общия бизнес на братята като обстоятелство, значимо за така извършената преценката, с оглед решение № 147 от 31.10.2023г по гр. д. № 83/2023 г. на ВКС, IV г. о.

Като справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е счел сумата 20 000 лв., за която е уважил иска, като е присъдил върху нея и законната лихва, считано от датата на пътно-транспортното произшествие – 08.03.2018 г. – до окончателното й изплащане.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – са осъществени по отношение на първия от поставените от касатора въпроси, касаещ предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“. Предвид съображенията, с които въззивният съд е обосновал активната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, за доказано следва да се счете твърдяното от касатора противоречие на атакуваното решение със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Поради това, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол в частта, с която предявеният иск е уважен.

По отношение на въпроси № 3 и № 4 не е налице изискването по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като същите са относими към правилността на обжалвания акт, която, съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол, а не основание за допускането му. Що се отнася до въпрос № 4, същият е обусловен от решаването на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 415 от 08.04.2024 г. по в. гр. д. № 2898/2023 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 655 от 31.05.2024г., в частта, с която, след частична отмяна на решение № 106 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 42/2023 г. на Видински окръжен съд, предявеният от Ц. Ж. Д. от [населено място], обл. Видин срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. Ж. Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.03.2018г., е уважен до размер на сумата 20 000 лв.

УКАЗВА на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 400 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: