Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Б.д, подадена чрез процесуалния си представител юрисконсулт Янева, срещу решение № 452 от 27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 783/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е уважен предявеният от К.Б иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по съдебно оспорване на НП № 7852а-216/21.06.2016 г. ведно със законната лихва считано от 20.12.2016 г., Присъдени са и разноски в размер на 360 лв. направени в производството по ЗОДОВ.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно в мотивите е прието наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не биле налице безспорни доказателства за причинената вреда, както и не са обсъдени подробно всички възражения направени във връзка с приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС да постанови ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Моли също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – К.Б,чрез процесуалния си представител адв.. Б, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати сочените касационни нарушения. Моли обжалваното решение като правилно да се потвърди. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Приема за обосновани изводите на съда, че НП е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, която по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията следва да се реализира по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К.Б от [населено място] срещу Областна дирекция на МВР – гр. Б.д за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на НП с № 7852а – 216/21.06.2016 г., издадено от Началник на 2-ро Ру на МВР - Благоевград, отменено с влязло в сила решение по НАХД № 1343/2016 г. по описа на Районен съд - Благоевград С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е уважил иска, като е осъдил Агенцията да заплати на ищеца сумата от 350 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2016 г. - датата на завеждане на исковата молба, ведно с направените по делото разноски в размер на 360 лева.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Благоевград е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди, в резултат на ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на НП, налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Установил е, че в производството по НАХД № 1343/2016 г. по описа на РС – Благоевград, във връзка с обжалване на НП на л. 9 от делото е приложено пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2016 г. В конкретния случай е установено и плащане на посочената в договора сума в брой. Процесуалното представителство предполага извършване на пълен обем процесуални действия - от изготвяне на жалбата, през активно участие в цялото производство (видно от съдебния протокол ), поради което съдът е уважил предявения иск.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба.

Няма спор по делото, че с влязло в сила на решение № 9067/24.11.2016 г. по НАХД № 1343/2016 год. е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 7852а-216/21.06.2016 г. на началника на 02 РУ на МВР към ОД на МВР – гр. Б.д, с което на основание чл. 218б, ал. 1 от НК на Богданов е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. По делото са представени доказателства за надлежно ангажиране на адвоката за осъществяване на действия по оказване на правна помощ и съдействие, както и за заплатеното адвокатско възнаграждение.

Правилен е изводът на съда, че наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.

Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия на ВАС, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Освен това, съдът се е съобразил и със становището изразено в тълкувателното решение, че се касае до исково производство и са допустими и могат да са разглеждат, възражения относно размера и основателността на предявения иск поради което и в съответствие със събраните доказателства е уважил предявения иск. В тази връзка правилно първоинстанционния съд не е допускал и събирал доказателства свързани с административнонаказателната преписка, тъй като това би довело до ревизия на постановеното съдебно решение с което е отменено наказателното постановление и което е недопустимо. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд във връзка с приложимостта на разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ относно съпричиняването на вредата. Основанието за отмяна на НП, като акт на държавна репресия е без значение за основателността на иска по ЗОДОВ за конкретната хипотеза, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника.

При този изход на процеса, с оглед на направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2017 г. /л. 13 от настоящето дело/ и списък на разноските /л. 17/, следва да бъде осъден касационния жалбоподател да заплати на ответника по касационната жалба направените по делото разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452 от 27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 783/2016 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Б.д да заплати на К.Б с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.