Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „У. Е. К“ ЕООД – [населено място] срещу решение № 115/22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 506/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Д., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 26/22.07.2016 г., издаден от главен специалист, орган по приходите, потвърден с решение № РД-01-4758/08.09.2016 г. на Кмета на О. К, с който е отказано на основание възстановяване на платена местна такса за издаване на разрешение за строеж в размер на 70 000 лв. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията за неправилност на решението са поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът недопустимо и извън закона е кредитирал „показанията“ на заинтересованата страна О. К, съответния началник на отдел е отговорил, че уведомяването на заинтересованите лица за дължимите от тях такси за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж устно при подаване на искане на основание чл. 144, ал. 1 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ.Пва се на свидетелските показания на главния архитект на О. К, който е заявил, че липсва проект по част „Пожарна безопасност“, изискуем по ЗУТ от 01.07.2010 г., както и че проектът по част конструктивна не бил съобразен с действащите към момента нормативи. Касаторът изразява несъгласие с приетото, че проектът за ветропарка бил, общ както посоченият свидетел обяснил пред съда, че е водил телефонен разговор с инвеститора за пропуските, като първият бил таксата. В тази връзка в касационната жалба се изразява несъгласие за начина, по който се съобщава отказът и/или нередовностите по заявената услуга съгласно разпоредбите на...