Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 119 от КСО .

Образувано е по касационна жалба на В.Д от гр. [населено място], чрез адвокат Василева, срещу Решение № 94/14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 17/2018 г. на Административен съд - Враца.

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се цели неговата отмяна.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. В., не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е Решение № РД-1012-06-299/2/ от 13.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 2113-06-1483-1 от 30.10.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на В.Д от гр. [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условието за навършена възраст през 2017 г. и придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Враца обосновано е приел, че положеният от жалбоподателя труд за периодите: от 21.10.1976 г. до 10.03.1977 г., от 03.05.1979 г. до 31.12.1981 г., от 01.02.1983 до 01.07.1992 г. и от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г., положен на съответните длъжности във „ВРЗ Вола“ ЕАД - гр. В., не може да бъде зачетен като такъв от втора категория по т. 53б от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че съгласно данните в съхранените месечни разплащателни ведомости през посочените периоди, жалбоподателят е работил от 21.10.1976 г. до 10.03.1977 г., от 03.05.1979 г. до 31.12.1981 г., от 01.02.1983 г. до 01.07.1992 г. в различни структурни звена на „ВРЗ ВОЛА“ ЕАД - гр. В., както и от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г., на длъжност „стругар“, които се причисляват към трета категория труд. Не са представени доказателства, че при изпълнение на длъжност „стругар“ за спорния период, Дойчинов е извършвал работа, идентична с тази на длъжност „стругар феродови накладки“ и „стругар, реставрация ходова част“, както и за работа при същите условия и вредности, за да се приемат за втора категория труд по т. 53б от ПТКП отм. , Причислен е и положеният труд във „ВРЗ ВОЛА“ ЕАД за периодите от 01.01.1982 г. до 31.01.1983 г. на длъжност „шлосер“, бригада „Цилиндрови блокове, както и от 01.07.1992 г. до 31.12.1998 г. на длъжност „стругар феродови накладки“, цех 1, звено „Реставрация детайли“ и „Ремонт двигатели“ към втора категория, но придобитият общ стаж от 7 години и 7 месеца не е достатъчен за достигане на стаж от 15 години от втора категория, съгласно нормативните изисквания на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Така постановеното решение е правилно.

Касационните доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон се преценяват като неоснователни.

Първоинстанционният административен съд е постановил решението си след изясняване на спора от фактическа страна. Предоставил е възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, да изразят становище по тях и да посочат доказателства. Предвид процесуалната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО, с обжалваното решение съдът законосъобразно не е ценил събраните свидетелски показания за установяване на обстоятелства от значение за категоризирането на труда. Правилно е посочил, че преценката за вредността и тежестта на работата се извършва по първична документация, а по делото липсват доказателства, че трудът на жалбоподателя е бил със същата вредност и тежест като труда на длъжност „шлосер“ или на длъжност „стругар феродови накладки, които са зачетени от втора категория.

Разпоредбата на т. 53б от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране отм. , причислява към втора категория труд този на: ръководители на полети в летищата София, Варна и Бургас; работници, пряко участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползване, железният път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа; инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация. Конкретните професии се определят по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, като в обжалваното решение е посочено, че длъжността, извършвана от Дойчинов, не попада в цитирания списък.

Установено е, че от месечните разплащателни ведомости на „ВРЗ ВОЛА“ ЕАД са взети данните за издаденото УП-3 № 61 от 20.10.2016 г., които са послужили за определяне на категорията труд, като в архива на предприятието липсва личното досие на жалбоподателя. След извършена проверка в дружеството-работодател са констатирани съответните периоди и длъжности на жалбоподателя. Няма данни за идентичност на заеманите от същия длъжности, както и за плащания на жалбоподателя с оглед трудовите му задължения за работа при вредни условия на труд. Липсват доказателства за идентична работа при същите условия за спорните периоди, а именно от 21.10.1976 г. до 07м. 1992 г. ( с изключение на периода от 01.01.1982 г. до 31.01.1983 г., когато е работил на длъжност „шлосер“), с дейността, извършвана в периода от 01.07.1992 г. до 01.01.1999 г., когато е назначен на длъжност „стругар феродови накладки“, за да може да бъдат приложени разпоредбите на т. 67 и т. 68 от ПКТП отм. , според които трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда и съответно, обаче, при изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й, работниците и служителите запазват категорията си. Съдът е кредитирал наличните по делото писмени доказателства, а именно, неоспорените от жалбоподателя УП-З № 61 от 20.10.2016 г., издадено от „ВРЗ ВОЛА“ ЕАД, както и Констативен протокол № КП-5-06-00185868 от 18.10.2016 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ – Враца, издадени на основание разплащателните ведомости, които се приемат за първични документи. Представената трудова книжка се ползва с официална удостоверителна сила за обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл. 349, ал. 1, т. 1 – 11 от Кодекса на труда. Официалната доказателствена стойност, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда не се разпростира до категорията на труда, която не е реквизит в трудовата книжка, и до други допълнителни вписвания, поради което не се променя и направеният извод.

Цитираната разпоредба на т. 53б от ПКТП отм. визира работниците, пряко участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползване, железния път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа. По делото не са представени надлежни доказателства, от преценката на които може да се направи извод, че трудът в предприятието на длъжности „стругар“ е бил полаган в условия на трудовата среда, идентични по вредност и тежест на тези при преимуществена заетост на работа с феродови накладки.

С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69б, ал. 2 от КСО и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Враца е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 17 по описа за 2018 г. на Административен съд – Враца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.