Производството е образувано по подадена от С.К от [населено място], общ. [община], обл. [област]касационна жалба срещу Решение № 85 от 22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 35/2017 г. от Административен съд Кюстендил с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК.

В отговор насрещната страна – община Д., чрез пълномощника си адв. З.В, депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

П. Р съд Дупница С.К е обжалвал Протокол за разпределение на пасища, мери и ливади от 30.04.2016 г. на Комисия, назначена със Заповед № 792 от 22.04.2016 г. на кмета на О. Д, издаден на осн. чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ. По жалбата е било образувано гр. дело № 857/2016 г. по описа на съда. С Определение № 909 от 11.10.2016 г., районният съдия, на осн. чл. 118 ГПК вр. чл. 133 АПК, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Кюстендил. В мотивите си съдът е посочил, че в срока по чл. 131 ГПК ответната страна е оспорила местната подсъдност и желае препращане на делото в АС – Кюстендил (в същност в отговора се оспорва „подведомственост“ – та на съда –л. 39).

С определение № 586 от 29.11.2016 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 352/2016 г., АС – Кюстендил е повдигнал препирня за подсъдност, на осн. чл. 135, ал. 5 вр. ал. 4 АПК пред смесен състав на ВКС и ВАС. В мотивите си административния съд се е позовал на приложимостта на разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39/2011 г.) и Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОС на съдиите от ВКС и ВАС, постановено по ТД № 2/2014 г.

С определение № 15 от 03.02.2017 г., постановено по адм. дело № 97/2016 г. смесеният петчленен състав от трима съдии на ВКС и двама съдии на ВАС е определил, като компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата на С.К срещу т. 10 и т. 13 от Протокол за разпределение на пасища, мери и ливади от 30.04.2016 г., публикуван на 14.05.2016 г., на Комисия, назначена със Заповед № 792 от 22.04.2016 г. на кмета на О. Д, АС Кюстендил и е изпратил делото по подсъдност на този съд. В мотивите си смесеният състав е посочил, че оспорваният акт (протокол-б. м.) е издаден на осн. чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ и в изпълнение на заповедта на кмета на община Д.; има характер на акт по приложението на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, т. е. акт на управление на земите от общинския поземлен фонд, което общинския съвет извършва по реда на тази норма, поради което оспорването (на този вид актове) е по реда на чл. 45, ал. 11 и ал. 2 ЗМСМА пред съответния административен съд по реда на АПК.Пл се е и на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОС на съдиите от ВКС и ВАС, постановено по ТД № 2/2014 г.

В резултат пред АС Кюстендил е било образувано настоящото адм. дело № 35/2017 г. и постановено обжалваното Решение № 85 от 22.05.2017 г., с което е отхвърлена жалбата на С.К против т. 10 и т. 13 от Протокол за разпределение на пасища, мери и ливади от 30.04.2016 г., публикуван на 14.05.2016 г., на Комисия, назначена със Заповед № 792 от 22.04.2016 г. на кмета на О. Д.

Това решение е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а делото – изпратено обратно на Районен съд Дупница за разглеждане по същество, при следните съображения:

В конкретния случай се оспорва акт - Протокол за разпределение на пасища, мери и ливади, издаден на осн. чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ от нарочно създадена, със заповед на кмета на община Д., комисия. Съгласно посочения текст в редакцията му обн. в ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.: „Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май“.

Съгласно ал. 8 на чл. 37и: „Протоколът по ал. 6 или ал. 7 се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът не разпореди друго“. В случая жалбоподателят оспорва именно площта на разпределените от комисията имоти.

Следователно, в специалния закон – ЗСПЗЗ - законодателят е определил изрично родово (материално) компетентният съд по споровете досежно законосъобразността на актовете (протоколи), с които нарочно създадената със заповед на кмета, комисия разпределя площта на пасищата, мерите и ливадите между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни.

Подведомствените на съдилищата (а не на други органи) дела се разпределят между тях чрез правилата на подсъдността. По този начин всеки съд е компетентен (овластен) да правораздава само по ограничен кръг дела, изрично определени съобразно техния предмет, връзка с района на съда или съобразно процесуалните действия, които следва да се извършат по тях. Родовата подсъдност използва като критерий предмета (рода) на делото, за разлика от местната подсъдност, при която като критерий се използва връзката на делото с района на съответния съд. (вж. Ж. С, учебник по Граждански процес).

Общ принцип както на административния, така и на гражданския процес е правилото, че подсъдността, която произтича от разпоредба на закона не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица – чл. 134, ал. 1 АПК, чл. 117, ал. 1 ГПК. Подсъдността овластява и задължава съда да реши делото и затова е предпоставка за допустимост на производството, като родовата и функционалната подсъдност са от категорията на абсолютните предпоставки за допустимост.

В случая АС Кюстендил, комуто делото е изпратено с акт на смесения състав и по тази причина задължителен за него, не е овластен, т. е. не е родово компетентен да реши спора по същество по аргумент от нормата на чл. 37и, ал. 8 на специалния закон - ЗСПЗЗ. След като не е овластен от закона да разреши спора, то неговото решение по същество е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Това е в правомощията на касационната инстанция, която съгласно чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон.

Водим от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 85 от 22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 35/2017 г. от Административен съд Кюстендил и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд Дупница за разглеждане на спора по същество. Решението е окончателно.