Образувано е по касационна жалба на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, като ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез проц. представител юрисконсулт К.С, против решение № 9962/19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1931/2018 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД против решение №1534-ОЗ от 11.12.2017 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор", с което е приложена принудителна административна мярка, а именно: в срок от 5 работни дни от датата на получаване на решението: 1. да преразгледа становището си за основанието и размера на изплатеното по застрахователна претенция № 0501-040-0010-2015 обезщетение съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 9, ал. 6 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” (Наредбата) и 2. да представи в Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор” заверено копие от документ (преводно нареждане), удостоверяващ преразглеждането на становището по претенцията съгласно т. 1. Решението е издадено на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР), чл. 588, ал. 1 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 от Кодекса за застраховането.
Съдът е отменил оспореното решение. Приел е, че за задължения на застрахователя, които са предмет на застрахователния договор, т. е. на постигнатото между двете страни по договора съгласие, надзорният орган не може да встъпва в правата на застрахования и да упражнява, чрез силата на държавната принуда, субективни права на лицето, ползващо застрахователната услуга. Решаващият състав е изложил мотиви, че посочените като нарушени разпоредби на чл. 9, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 9, ал. 6 от Наредбата не регламентират пряко произтичащо от тях задължение на поднадзорния правен субект, а приложимостта им при определяне на размера на обезщетението е следствие от разрешаването на възникнал между застраховател и ползвател на застрахователна услуга търговския спор. Твърди се в решението, че не е налице втората посочена в чл. 587, ал. 1, т. 1 от КЗ предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка. Излагат се мотиви и, че при наличието на търговски спор обстоятелството застрашило ли е с действията и бездействията си застрахователното дружество интересите на ползвателя на услугата може да бъде разрешен само по общия исков ред. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
От съдържанието на оспорения административен акт се установява, че административният орган е задължил ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да преразгледа становището си за основанията и размера на изплатеното обезщетение по застрахователната претенция, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, вр. с чл. 8 ал. 1 и 2 вр., чл. 9, ал. 6 от Наредбата, като са изложени съображения за това, че застрахователното дружетво не е взело под внимание експертното решение за трайно намалената трудоспособност, с оглед наличие на трайна загуба на трудоспособност, а е изплатило обезщетение за временна нетрудоспособност.
Не са дадени указания за определяне и изплащане на конкретен размер на обезщетението, а застрахователното дружество е задължено да преразгледа становището си като съобрази всички относими експертни решения и цитираните нормативни разпоредби. Задължението за представяне в КФН на копие от документ, удостоверяващ преразглеждането на становището е свързано с евентуална промяна на становището в резултат на преразглеждането.
Не са съобразени разпоредбите на чл. 106, ал. 3 и чл. 107, ал. 1 КЗ относно допустимите възможности за събиране на доказателства с оглед на определяне на законосъобразен размер на обезщетение, което очевидно сериозно застрашава интересите на застрахования и сочи за основанията по чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ, в това число и съпоставка между основанията и размерите на изплатеното обезщетение първоначално и впоследствие след преразглеждането му. Налице са основанията по чл. 587, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ. По същество не са обсъдени доводите относно основанията по посочените законови текстове като самостоятелно основание за приложение на ПАМ.
Неправилно в обжалваното решение е прието и, че с позоваването на разпоредби на цитираната Наредба, относими към определяне на размера на обезщетението, административният орган е навлязъл в търговски спор от компетентност на съда, както и че ако се приеме, че е налице правомощие за налагане на такава ПАМ следва, че КЗ въвежда привилегирован ред за разглеждане на правни спорове, тъй като тези изводи не кореспондират с действителното съдържание на наложената с административния акт ПАМ. Посочено е, че в оспорения административен акт не се съдържат указания за определяне на конкретен размер на обезщетението, а само за преразглеждане на становището на застрахователното дружество.
Налице и основанията по чл. 587, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ и с оглед на това, че са застрашени интересите на ползвателя на застрахованите услуги поради неизплащане на обезщетение в пълен размер в продължителен период от време, както и условията за приложение на чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ - с цел преустановяване на допуснатите нарушения и отстраняване на вредните последици.
Процесната ПАМ е в съответствие с целите по чл. 2 КЗ, с оглед защита интересите на потребителите на застрахователни услуги и се явява съразмерна съобразно чл. 6 АПК. Неотносими към предмета на настоящето производство са изложените съображения в отговора на касационната жалба за встъпване на административния орган в правата на застрахования с оглед на определяне на размера на обезщетението по застрахователния договор и относно определяне на размера на обезщетението. Последните са относими към евентуален исков процес.
Налага се извод, че обжалваното решение, с което е отменен административния акт се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а доколкото правнозначимите факти са установени в достатъчна степен – следва да се отхвърли оспорването срещу оспорения административен акт.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9962/19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1931/2018 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на решение №1534-ОЗ от 11.12.2017 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор".
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД да заплати на Комисията по финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.