2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317

гр. София, 30.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1982 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата М. Г. Р. против решение № 584/29.05.2024 г. по в. гр. д. № 643/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 85/08.01.2024 г. по гр. д. № 715/2023 г. на Районен съд - Варна, е прието за установено в отношенията между страните, че същата дължи на ищеца “ЕКЗА ГРУП” ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ, сумата от 7 360 лева, представляваща неплатен остатък от задължение по издаден от нея запис на заповед от 26.07.2022 г., платим на падежа - 04.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК от 16.09.2022 г. по ч. гр. д. № 12455/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Ответникът по касация “ЕКЗА ГРУП” ЕООД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като прецени данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт.

В случая с обжалваното въззивно решение е уважен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане по запис на заповед, издаден на 26.07.2022 г. от настоящия касатор. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, което налага извода, че делото е търговско и за него е приложим лимитът от 20 000 лева по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК за достъп до касация (така в определение № 40/23.01.2020 г. по ч. т.д. № 2996/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о.).

Цената на предявения иск, въззивното решение по който е предмет на обжалване, е в размер на 7 360 лева, т. е. под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела, поради което съгласно чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 2 ГПК същото не подлежи на касационна проверка. Посочването в диспозитива му на възможността за обжалване пред ВКС е без значение, тъй като обжалваемостта на съдебния акт произтича от самия закон, а за допустимостта на разглежданата касационна жалба съдът следи служебно.

По тези съображения настоящият състав намира, че подадената от М. Г. Р. касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от М. Г. Р. против решение № 584/29.05.2024 г. по в. гр. д. № 643/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.