Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А.А против протоколно решение от 08.02.2018 г., постановено по административно дело № 11209/2015 г. по описа на Административен съд София град, с доводи за неговата нищожност и неправилност и иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба, началникът на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Аврамов основава правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок.

Производството по делото пред първоинстанционния съд се е развило по исковата молба на А.А, предявена първоначално пред Върховния административен съд, съдържаща искане за прогласяване на нищожност в цялост на атакуваното дело с № 9764/2014 г. по описа на ВАС. С определение от 18.11.2015 г., постановено по адм. д. №11274/2015 г. по описа на ВАС производството е прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Административен съд София град, пред който е образувано адм. дело №11209/2015 г. С разпореждане от 08.02.2016 г. съдията докладчик го е насрочил в открито съдебно заседание, в което съдебно заседание ищецът е направил искане да се прогласи нищожността на всички дела, „намиращи се в кориците на делото“.

С обжалваното решение, обективирано в протокола от проведеното по делото единствено съдебно заседание, административният съд е оставил без разглеждане иска на А.А за обявяване нищожност на определение № 8812/17.07.2015 г., по адм. д. № 9764/2014 г. по описа на ВАС и е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на съдебни актове в останалата му част. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че производството е по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, като предметът му е определен с определение № 12312/18.11.2015 г., постановено по адм. д. № 11274/2015 година по описа на ВАС. След изброяване на множество постановени от различни съдилища съдебни актове е приел, че: „Твърдяната нищожност, така заявена, е изцяло голословна, неконкретизирана и се явява фактически лишена от предмет. Ето защо, искът се явява неоснователен, в частта, в която е допустим, а е недопустим в частта му срещу определение № 8812/17.07.2015 г., тъй като същото е било предмет на инстанционен контрол“.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за нищожно.

Решението на съда трябва да изразява волята му по начин, позволяващ, макар и чрез тълкуване да се изведе нейното съдържание. В случая обжалваното съдебно решение е абсолютно неразбираемо. Формираната в него воля на съда е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването, защото не може да се установи и от мотивите му, от които единствено би следвало да бъде изведена.

Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като абсолютно неразбираемо не формира надлежно волеизявление, явява се нищожно и следва да се обяви за такова, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 5 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЩОЖНО протоколно решение от 08.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11209/2015 г. по описа на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.